Заслужаваш да бъдеш избрана. Заслужаваш любовта, за която не е нужно да молиш.
Заслужаваш любовта, която не трябва да преследаш. Любовта, която те избира точно толкова уверено, колкото и ти нея. Не заслужаваш да бъдеш обичана от някого, който е с единия крак отвъд вратата, или от някого, който не е сигурен за теб. Защото в края на деня - любовта не трябва да боли повече, отколкото да лекува, любовта не трябва да те кара да поставяш под съмнение себе си или стойността си. Любовта трябва да е безопасно място, не трябва да е източник на объркване, гняв и тъга в живота ти. Заслужавате някого, който е сигурен в теб. Заслужаваш такава красота в живота си.
Заслужаваш вида връзка, който ти напомня, че любовта винаги е била предназначена да бъде мека.
Наистина заслужаваш вида любов, който съществува с лекота. Няма съмнение, че трябва да работиш усилено във взаимоотношенията, да се стараеш и да се показваш през бъркотията и растежа, който идва с живота. Но любовта винаги трябва да бъде мека. Не трябва да те съкрушава. Трябва да те изгради. Трябва да я чувстваш като продължение на себе си. Трябва да е нежна, мила и обнадеждена.
Заслужаваш да се почувстваш видяна.
Връзките в живота ти не трябва да те карат да се чувстваш така, сякаш си трудна за обичане. Заслужаваш да се чувстваш разбрана. Сърцето ти заслужава да се чувства разбрано. Не бива да се чувстваш така, сякаш трябва да се извиняваш за това, което си. Човек си и даваш най-доброто от себе си. Твоят партньор също. Но в края на деня никога не трябва да се срамуваш от безпокойството си или от начина, по който чувстваш нещата много дълбоко. Правилният човек ще работи, за да те разбере и за да разбере това. Защото заслужаваш любовта, която върши работата, за да разбереш как трябва да бъдеш обичана.
Заслужаваш любов, която е най-добрата ти, когато не си най-добрата.
В края на деня животът става наистина труден. Искаш да си сигурна, че имаш някого, който ще е до теб. Някого, който ще те държи за ръка през бурите. Някого, който ще отпразнува победите. Толкова е просто.
Заслужаваш да бъдеш обичана така, както обичаш другите. И заслужаваш да вярваш, че любовта съществува.
Помисли за всички начини, по които искаш да обичаш някого. Начините, по които искаш да се грижиш за него и да го цениш, начините, по които искаш да бъдеш любимото му нещо. Помисли за начините, по които винаги си се вълнувала да му приготвиш супа, когато е болен, или да стискаш ръката му малко по-силно, когато сънува кошмар. Помисли за начините, по които подкрепяш хората, за които те е грижа, за начина, по който му прощаваш и растеш заедно с него и за начините, по които искаш да се поучиш от него.
Има и други хора на този свят, които искат да направят това. Има и други, които искат да те обичат по тези начини, има такива, които искат да те познават и знаят как да те обичат, и тези, които лежат будни през нощта, мечтаейки за деня, вкойто ще намерят някой като теб.
Но най-важното е, че заслужаваш да бъдеш този човек за себе си.
Противно на общоприетото схващане, не е нужно да бъдеш цяла сама, за да бъдеш обичана. Не е нужно да чакаш, докато си перфектна, за да се чувстваш обгрижена и видяна от друго човешко същество. Любовта не е съвършена, тя е истинска. Трябва да я срещнеш там, където е.
Когато обаче отстояваш това, което си, когато познаваш себе си и какво заслужаваш и какво искаш на основно ниво, когато не използваш любовта като средство за валидиране или привързване, я оставяш да премине през теб каквато е. Става дума по-малко за зависимост или запълване на празнота, става дума по-малко за това да оставиш това да те дефинира и повече за това наистина да усетиш това, което наистина е, защото не се страхуваш да я загубиш. Знаеш, че винаги ще имаш себе си. Напрежението вече не съществува. И там процъфтява най-чистата, най-красивата форма на любов.
НАЗАД
