Ето кои са нещата, които не знаех за бебетата, преди да родя

Преди да стана майка, много често се шегувах с приятелите ми, които имат дечица: „Обичам деца, но не харесвам бебета. Когато дойде и моят момент да стана майка, ще се гирижте за бебето ми, докато е малко, а след това ще си го взема обратно“. Но не знаех. Не знаех, че щe се влюбя във всяко от трите си деца още в първия момент, в който ги зърна.Нямах ни най-малка представа какво ще почувствам в момента, в който някое от тях ще легне на гърдите ми. 

Нямах представа, че най-голямата благословия за една майка е да знае, че децата ѝ спят в съседната стая - спокойни и на сигурно място. За чувството, когато ги държа в ръцете си и знам, че аз съм целият им свят.

Силата, която придобиваш когато станеш майка е несравнима. В състояние си да стоиш с часове в болничния кабинет, докато детето ти има проблем. Не знаех, че мога да стоя с часове в стаята на детето си, докато гледам през прозореца и си представям какъв може да бъде животът му. Не знаех, че именно децата ще превърнат къщата ни в дом.

Не знаех колко много ще ми липсват, когато се върна на работа.

Не знаех, че ще искам да отменя всичките си срещи с хора, които искат да ни видят, защото времето, прекарано с децата ми е най-ценно и не искам да го споделям с никой друг.

Нямах представа, че няма да имам търпение да се прибера от работа, за да видя усмихнатите им лица.

Изведнъж техният гъделичкащ смях стана любимия ми звук и се превърна в музика за ушите ми. За мен се превърна в щастие и гордост да се вълнувам за всяка тяхна малка емоция и да се чувствам като добра майка, защото те са постигнали нещо стойностно и искат да го споделят с мен.

Не знаех, че децата могат да бъдат завършени личности и да изказват стабилно и обосновано мнение за всичко, което искат.

Не вярвах, че мога да съм толкова щастлива сутрин. И то от звука на бейбифона. А когато отида до стаята на децата, към мен да се протягат малки ръчички, които имат нужда от прегръдка и които искат да ти покажат колко те обичат.

Не знаех, че тяхното съществуване ще ме промени коренно. Превърнах се в най-добрата версия на себе си заради тях. Защото те заслужават именно това.

Не знаех, че ще се случи и толкова бързо. Че ще стоя и плача в детската градина на сина си в последния му учебен ден там. Не можех да сдържа сълзите си, защото виждах, че пораства. А сега се връщам в тези години и ми липсват. Ако можех да се върна, никога не бих се поколебала и няма да променя нищо – дори моментите, в които беше трудно и тежко.

Безсънните нощи, дългите дни и безкрайната радост, която изпитвах с децата.

Сега знам!

НАЗАД