Подайте ми кърпичка, моля!
Ще си призная: плача на филми... и на книги, и на музика, и на радиопредавания. Макар и доста хора да се подсмихват, когато ме видят, че съм се просълзила, това не ме притеснява. Всъщност се оказа, че хората, които плачат на филми, притежават качество, което много други хора не са успели да развият: емпатия.
Трябва да сте специален човек, за да притежавате емпатия. Много хора – например нарцисистите и социопатите – са родени без него и изживяват целия си живот, без да се поставят на чуждото място. Макар и липсата на емпатия да е от полза на търговеца на автомобили втора ръка, не винаги е хубаво качество.
Това някой да го е грижа за ситуацията, в която са изпаднали другите, изисква сила – много сила. Животът е брутален към някои хора и ако успявате наистина да се поставите на мястото на другия и да изпитате болката му, това говори много за вас.
Вие сте достатъчно силни, за да издържите на болката, но все пак да я изпитате. Вие сте достатъчно силни и можете да бъдете силни и за останалите. Вие сте силни до такава степен, че разбирате причините хората да се чувстват по този начин и наистина изживявате техните емоции.
Никога не е глупаво някой да го е грижа за друг човек, дори и този човек да е измислен персонаж във филм. Това показва, че действително притежавате сърце и че това сърце може да се разбие заради другите. И въпреки че може да бъде разбито, след края на филма ще го залепите отново.
Способността да се възстановят толкова бързо показва още нещо за хората, които плачат по време на филми: те могат да се съвземат много бързо и са достатъчно силни и умни, за да могат да различават реалността от измислицата.
Разбира се, това не единствената причина хората да плачат на филми. Понякога сълзите се появяват, защото сте били на мястото на героя, а спомените са болезнени. Често е някак пречистващо да гледате филми, в които героите преминават през нещата, които сте изпитали вие, защото това ви позволява да освободите чувствата си по здравословен начин. Как може някой да се съмнява в силата на човек, който се изправя срещу неща, които са го наранили в миналото?!
Има и сълзи, които се стичат, защото сте наистина изумени от артистичния гений на филма. Това не е нещо, което правят само претенциозните хора. Нарича се Синдром на Стендал в по-напредналите си форми и означава, че едно произведение на изкуството ви трогва до такава степен, че проявявате физически и емоционални симптоми.
За хората, които са наистина податливи към начина, по който изкуството ги докосва, това да гледат хубав филм, да слушат качествено радиопредаване или дори да четат правилния комикс, може да бъде тест на способността да запазят лицето си безизразно. То също така може да бъде и сериозна емоционална въртележка, която ги принуждава да се изправят пред чувства, които повечето хора избират да игнорират.
Ако питате мен, това изисква много сила.
Може би това не е точно силата, която повечето хора си представят, когато мислят за силен човек, но това е най-важната емоционална сила: емпатия. И дори и да не вдигаме 100-килограмова тежест, ние изследваме емоциите си и това може да извиси духа ни по-високо, отколкото каквото и да било на света.
НАЗАД
