Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година. Жизненият път на великия писател приключва на 22 септември 1921 година.

В памет на един от най-великите български писатели ще припомним някои от вечните му цитати.

„Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“

Из „Под игото“

„Най-важното за поета е... да бъде син на своя народ и на своето време.“
„Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? ... Свободата... Па друго не ти трябва..."

Из „Чичовци“

„Лудите, лудите – те да са живи!“
Из „Под игото“

„Българският писател трябва да се сроди с народа, с неговите мисли, чувства, нужди и идеали.“

„В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“

Из „Под игото“

„И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат.“

Из „Паисий“

„България цяла сега нази гледа,
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
Ако би бегали: да мрем по-добре!“

Из „Опълченците на Шипка“

„Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.
Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните ѝ страни, които разочарования изпитваме ние, окатите... Честит слепец!“

Из „Дядо Йоцо гледа“