X

Димитър Талев: „Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай, че този, който устои и остане, те обича истински...“

от в 08:30 на 01.09.2017 в Свободно време | Книги и цитати


Димитър Талев: „Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай, че този, който устои и остане, те обича истински...“

Димитър Талев: „Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай, че този, който устои и остане, те обича истински...“

Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година. Жизненият му път приключва на 20 октомври 1966 година.

Димитър Талев се нарежда сред най-бележитите български писатели. Незабравимите му произведения „Великият цар“, „Старата къща“ и „Завръщане“ остават завинаги в българската литература, а тетралогията „Железният светилник“ е сред най-обичани български романи.

Нека си припомним цитати от Димитър Талев, които звучат актуално и до днес.
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“

Из „Железният светилник“

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.“
Из „Железният светилник“

„А сега – сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка – не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.“

Из „Железният светилник“

„Не бе я виждал отдавна, от дълги месеци, струваше му се понякога, че я забравя, че бе потиснал и надвил слабостта си към нея, сладостното учудване и възхищения от хубостта ѝ; че бе пречупил замайващата сила, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му; топла и нежна ръка, но непреодолимо силна. Той се бе лъгал. Едва бе успял да покрие, да потисне всичко това под някаква тънка, крехка покривка, чуплива като тъничък ледец през тревожните предпролетни нощи, който се стопява още под първите слънчеви лъчи, както сега под нейния открит, бистър поглед.“

Из „Железният светилник“

„Едно тежко камъче лежеше в сърцето на Стояна. Понякога то натежаваше много. Стоян не знаеше как да го нарече и само чувстваше тежестта му. И други още камъчета тежаха в сърцето му, тежаха до болка, но той не знаеше какво име да им даде.“

Из „Железният светилник“

„Народът в тъмна тъмнина, ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти... Свой насилва своя, мъчи го, ограбва.“

Из „Преспанските камбани“

„Но това е най-важното: човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.“, Из „Самуил: Щитове каменни“

 

„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...“

Из „Преспанските камбани“

 



Теми   Димитър Талев | железният светилник

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.