X

Как да имаме здрава връзка с детето си

от в 07:30 на 06.06.2015 в Всичко за теб | Семейство


Как да имаме здрава връзка с детето си

Как да имаме здрава връзка с детето си

Като родители, ние, разбира се, желаем най-доброто за децата си. И непрестанно искаме да им показваме, че се грижим за тях. Но често постоянната ни грижа може да се изтълкува от децата като налагане и опит за контрол. Естествено, ние не искаме да бъдем като контролиращите родители, а просто да вярваме на децата си и да правим най-доброто за тях.

В отношенията родител – дете често се среща въпросът „Как отново мога да ти имам доверие?“, особено след някоя разочароваща случка. И в 99% от случаите родителите сме тези, които изричат това. Ами ако обърнем въпроса? Ако за момент се запитаме и допуснем възможността, че всъщност нашето дете не ни вярва? Ох, това би било болезнено, но доверието на децата ни към нас не се появява автоматично, то е резултат от дългосрочни взаимоотношения и ако се опитаме да наблюдаваме своите действия, то бихме могли да избегнем подкопаването му. Ето как.

Знаем, че базисната форма на доверие на децата се формира в най-ранните им години, когато те са изцяло зависими от нашите грижи. Но, когато те порасват, е възможно нивата на доверие динамично да се променят и да загубим установените връзки от най-ранно детство.

Целта на упражнението не е да приемем, че всичко това е следствие само на нашата вина. Вместо това ще разгледаме начините, по които можем да култивираме доверието в децата си по време на различните възрасти.

Кои поведенчески модели могат да подхранят вярата на децата ни в нас, както когато са били съвсем мънички? Как можем да избегнем сигурните начини, по които губим доверието им? Отговорите на тези въпроси, открийте в следващите редове:

Когато детето ни е малко: говорете просто и избягвайте сарказма

Ако слушаме семейни раговори, те често звучат като телевизионнен дебат – насмешлива забележка, отговор, последвала грубост. Такъв род разговори с дете, водят до тъжен резултат – победител и губещ, което от своя страна води до отчуждение. Малките деца обичат простотата, те възприемат всичко, което им се казва буквално, затова ние трябва да се изразяваме просто и недвусмислено, за да сме сигурни, че те ни разбират правилно. Малчуганите все още нямат капацитета да се справят със сарказма и не са способни да разкодират скрити значения. Когато детето е заклещено в игра на думи, която не умее да играе, то се чувства безпомощно. Тази безпомощност предизвиква липса на доверие, а ясното, нежно и стегнато общуване го подхранва. Мекият език, който изразява истини, без объркани сигнали, ангажира вербално детето, кара го да продължава да комуникира с възрастни и да им вярва.

Когато детето ни наближава зрелостта: да търсим поводи да казваме „да“

С други думи - да се опитваме да приветстваме техните действия, вместо да ги сломяваме. Може да ни е удобно да разчитаме на критики и дисциплина, за да създадем в децата ни разбиране за правилно и грешно, но нека за момент погледнем нещата от тяхната гледна точка. По време на тийнейджърските години, децата искат независимост. Това често причинява защитна реакция в родителите, породена от страх от разделение. Така че преди да реагираме с базирано на страх възражение, нека помислим за повод да кажем „Да“. Често, след открит разговор и обсъждане, с децата ни можем да достигнем до яснота какво трябва да направи всяка страна, за да получи една здравословна независимост.

Например, ако детето ни помоли да отиде с приятели на кино, вероятно е инстинктивно да отговорим „Не, още си малък“. Вместо това, можем да попитаме кой е филмът, къде е киното и ако преценим, да бъдем близо до мястото. Ако детето вижда, че ние подкрепяме неговата независимост, по-малко вероято е да я преследва зад гърба ни.

Когато детето ни всъпи в зрелостта

В момента, в който погледнем към сърцето на нашето дете като на нещо чуждо, губим неговото доверие. Децата вярват на родители, с които остават свързани чрез сърцето си. Ще видим как техните бариери ще паднат, когато знаят, че не са сами и получават правилните напътствия, продиктувани от опита ни на човеци, а не на наставници.

Докато децата ни растат, можем да изграждаме доверие първо чрез простата комуникация, след това като насърчаваме тяхната независимост, подготвяйки ги за необятния свят. Докато накрая не осъзнаем, че си приличаме не само външно, но и в сърцата си.



Теми   взаимоотношения | деца | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.