Ако погледнеш профилите ми в социалните мрежи, няма дори да си помислиш, че съм много самотна, но това е точно така. Истината е, че аз съм един от най-самотните хора, които познавам.
Нямам половинка, нямам много познати, а уикендите ми обикновено преминават в безкрайно гледане на любими филми и сериали.
Аз не съм ужасен човек и не мразя хората, просто ми е трудно да изграждам дълбоки и дълги приятелства. Познавам хора, които са най-добри приятели още от бебета, и това ме кара да завиждам. Иска ми се да имаше човек в живота ми, когото да нарека най-добър приятел, но не знам мога ли да го постигна.
Всъщност аз съм приятелски настроена и обичам контакта с хората. Преди време около мен имаше хора, които наричах “истински приятели”, но истината е, че връзката ни беше повърхностна и непостоянна. Харесва ми да се забавлявам с хората около мен, но не мога да създам приятелства с тях.
Беше ми нужно много време, за да разбера защо не мога да открия истински приятели. Говорих с всички от моето семейство и стигнахме до извода, че се доверявам изключително трудно и обичам да съм независима.
Родителите ми ме възпитаха като дете, което не търси щастието си у другите, а най-напред разчита на себе си, за да си прекара добре. Някои казват, че съм си “самодостатъчна”, аз мисля, че съм щастлива.
Доверието ми в хората намалява все повече, защото имах приятел, който ме предаде. Все още не мога да повярвам, че има хора, на които мога да вярвам безрезервно.
Ето защо не искам да създавам нови приятелства, защото по този начин няма никакъв риск да бъда предадена отново.
Така мислех много дълго време, но с годините осъзнах, че се чувствам по-наранена от липсата на приятели в живота ми, отколкото от евентуално предателство от тяхна страна. Опитвам се да бъда по-доверчива, да се разкрия пред повече хора. Опитвам се да бъда ранима.
Знам, че някой ден най-добрият ми приятел ще се появи и заедно ще създадем истинско приятелство.
НАЗАД
