„Когато научих, че приятелката ми Сара е бременна с второто си дете, бях безкрайно радостно за нея. По това време и аз бях бременна с второто си дете и знаех, че ще е вълнуващо двете да бъдем бременни по едно и също време.
Няколко месеца по-късно разбрах, че детето на Сара, което те вече бяха нарекли Даниел, няма никакво търпение да се появи на този свят.
В 23-ата седмица от бременността ѝ Сара роди малкия Даниел, който тежеше едва половин килограм. Той беше истински борец и се беше вкопчил здраво в живота, докато същевременно стискаше показалеца на майка си със своята малка ръчичка.
Гледка, която може да ви спре дъха!
Докато мислех за Даниел, си спомних колко глупаво съм се държала само една седмица по-рано – тогава лежах в леглото ми и се жалвах на съпруга ми от бременността: „Не искам да го правя, не мога повече“, простенах аз, докато сълзите си стичаха по лицето му.
Просто беше един от онези дни, в които си на предела на силите си и майчинството ти се струва като бреме. Няма нищо лошо в това да си поплачеш, от време на време, за разни глупости.
Спомням си, че съпругът ми ме слушаше внимателно, докато се оплаквах как ръцете ми изтръпват, как усещам иглички по кожата си, сякаш ме лазят мравки. Как вече съм качила 20 килограма, а ми остават още няколко седмици преди да родя. Как вече имам стрии по целия корем, които приличат на някаква зле направена карта.
Каква драма!
Продължавах да се оплаквам сигурно още десетина минути. Той слушаше, аз плачех.
Майчинството е наистина трудно.
Понякога усещаш как се задушаваш, как стените те притискат. Търпението ти се изчерпва бързо, припомняш си как не си се наспивала в продължение на две години. Опитваш се да си спомниш кога е бил последният път, когато си си взела душ, без да чуеш отчаяното „мамо“ през вратата на банята.
Напълно те разбирам. Преживяла съм го. Но се случи нещо, което напълно промени представа ми за майчинството.
Малкият Даниел се превърна в ангел само няколко дни, след като се роди. Винаги е трудно да проумееш защо такива неща се случват изобщо. Като майка ви казвам, че едва ли някога ще разбера защо става така. Това да знам, че моята приятелка е загубила сина си – истински боец на 23 седмици, наистина ме съкруши.
Животът невинаги е справедлив. Всъщност животът рядко е справедлив.
Животът е труден.
Когато усетиш, че майчинството се е превърнало в тежест, запомни това:
Всеки ден правим избора дали да забавиш крачка и да се наслаждаваме на моментите, които имаме.
Всеки ден правим избора дали да прегърнем децата си малко по-силно.
Когато усетиш, че се задушаваш, че търпението ти се изчерпва, когато искаш да се изкъпеш на спокойствие, когато искаш да спиш непробудно цяла нощ, припомни си важната задача, която имаш като майка. Припомни си колко скъпа си ти на децата си. Огледай се наоколо и си припомни, че ти си напълно достатъчна за децата си.
Погледни ги в очите и им кажи, че ги обичаш.
Помня, че веднъж прочетох писмо на една майка, която се питаше дали казва „обичам те“ достатъчно често на децата си и дали те ще го запомнят за цял живот. Когато ни се случи нещо трагично, което променя начина, по който гледаме на света, ние, като майки, често се питаме дали казваме на децата си, че ги обичаме достатъчно често. Спри да се питаш, а просто го кажи.
Играй си с децата.
Най-прекрасният начин, по който можеш да изградиш силна връзка с детето си, е играта. Седни на пода и виж света от тяхната гледна точка. Защото светът, когато си висок 70 см, е много по-различен от света на онези, които са високи 170 см.
Дръжте се за ръце и се прегръщайте.
Децата трудно изразяват сложните си емоции, но всички разбират физическите прояви на любов. Допирът е много важен за децата. Няма значение дали ще потупаш детето си по гърба за добре свършена работа, дали ще го прегърнеш, дали ще го хванеш за ръка или ще го целунеш по бузата – допирът е наистина много важен.
Помоли детето си да ти покаже нещо, което е важно за него.
Дали можеш да познаеш какво ще избере детето ти? Много често децата избират нещо, което изненадва родителите им. Как ще реагираш, ако детето ти донесе камък, стара и счупена играчка или някоя дреха, която облича рядко? Каквото и да донесе, покажи разбиране и го насърчи да ти обясни защо е избрало този предмет.
Снимайте се често.
Много често слушам как животът с деца лети неусетно бързо. Вчера, докато бях в парка, една майка ми сподели, че не си спомня много от най-ранните години на детето си. Ето затова трябва често да правим снимки на децата си – отнема само няколко секунди, а споменът остава с години.
Слушай неговото сърцебиене.
Достатъчно е да долепиш ухо до гърдите на малкото си бебче, за да чуеш звука на живота, на пакостите, които ще бъдат извършени, и на чистата радост. Този прекрасен звук ще ти напомни за истински важното в живота.
Смейте се заедно.
Смехът е много важен, за да изградим силна връзка с любимите ни хора. Превърни онези досадни моменти, в които кошът с пране прелива, когато децата плачат за поредната глупост и въобще всичко е в пълен хаос, в забавна шега на съдбата. Шегувай се, смей се, усмихвай се, подгони децата из къщата... направи нещо, което ще разсее напрежението.
Когато майчинството ти се стори като бреме, обърни се към децата си.
Те ще ти припомнят за какво сме на този свят.
Те ще ти припомнят да потърсиш нова гледна точка дори в най-тежките дни.
В такива моменти аз мисля за Даниел, който се бори смело за живота си. Мисля си как ми се иска да беше спечелил борбата. Мисля си как той промени моята гледна точка. Неговата съдба ми припомни, че мога да забавя темпото, защото е важно да се насладя на всеки момент от майчинството, колкото и трудно да ми се вижда.
Всеки път, когато майчинството ми се струва като бреме, си спомням момченцето, което не оцеля...“
Лорън Там
НАЗАД
