Кратката ми афера с Лос Анджелис бе съпроводена с кратка и емоционална връзка. Всичко започна с пролетта, а лятото приключи. Това е история стара, колкото всички сезони.
Не бива да задълбавам много, но беше прекрасно. Всяка любов към град и към човек е плашеща, но и прекрасна. Опознавате се.
Започват паралелно като две комети, минаващи една покрай друга. Силни светлини и силен звук, както и обещанието, че ще е вечно. Горещите дни са последвани от мързеливи такива.
Бих дала всичко, за да се повторят тези моменти на щастие. Слънцето, сладоледът, уединените разходки под звездите. Ако можех да видя тъгата, която ме чакаше през есента, щях ли да променя всичко?
Щях ли да извървя този път? Път, който разруши връзката ми и ме наказа, че бях щастлива. Знам, че е нормално да се случи, защото сърцето ми ми разказва, че нещо не е наред.
Наистина се надявам всичко да се получи. Трудно е да се биеш с врага, когато той е вътре в теб и всичко се разпада.
Аз съм обратно, където трябва да бъда. Надявам се да изпитам нещо и опитвам различни начини, но не мога да избягам от тъмнината вътре дълбоко в мен.
Всеки път тая малка надежда, че отново ще ме е грижа за мен самата. Когато срещна някого, мога да се преструвам на онази, която бях, докато отсрещният човек не види истината. Когато ме видят, изчезват, сякаш не са съществували.
Отказала съм се от толкова много хора и места, които не са ме искали.
Върнах се в родния ми град, за да се науча как да обичам себе си. Ще продължа да пътувам, да се опитвам да се сприятеля с други хора, но знам, че няма да е за дълго. Защо ли? Защото не съм такъв човек.
Аз съм човек на света.
НАЗАД
