Масовата употреба на антибиотици прави все по-трудно лечението на ангините в детска възраст

Доц. Златанов, ангините са характерни за детската възраст заболявания. Какви са трудностите, с които се сблъсквате в тяхното лечение?

Oстрите ангини при децата или т. нар. „остър тонзилит“ са един сериозен проблем, който притеснява много родителите. Особено в есенно-зимния период, когато избухват малки епидемии от такъв тип заболяване на горните дихателни пътища.

Допреди няколко години си мислехме, че лечението му е безпроблемно за нас. Разполагайки с толкова много антибиотици, всеки лекар приемаше, че възпалението в гърлото по презумпция е бактериално и назначаваше антибиотична терапия. А всъщност в близо 80% от случаите инфекцията е причинена от вируси и приемът на антибиотик е неоснователен.

Към днешно време тази практика е отминала и остаряла като схващане, защото златният век на антибиотиците приключи. През последните 20 години не разполагаме с нова антибиотична формула, която да е направена и да е оцеляла повече от 3-4 години. При такова масово изписване на антибиотици ние имаме изградена резистентност и практически чисто нов антибиотик, на който би трябвало да разчитаме поне 20-30 години, го компрометираме в рамките на 3-4 години.

И в кабинета ми все по-често идват малки пациенти, които в рамките на 2 месеца са лекувани с по 4-5 перорални, т.е. приемани през устата, антибиотика без почти никакъв или никакъв ефект. В такава ситуация се налага включването на тежката артилерия с венозни антибиотици. Но може ли едно дете да бъде лекувано през месец в болнична обстановка с венозни антибиотици?

Затова нашият поглед се измества все повече към профилактиката и общоукрепващата терапия, която така да модулира незрелия детски имунитет, че той да не допуска такива чести боледувания. Защото прекалено честите епизоди на разболяване вече са показания за хирургично лечение. Но то е на дневен ред, когато сме изчерпали вече всички възможности и сме се провалили с консервативното лечение. Сега имаме златни правила за тонзилектомия, които строго спазваме. Защото премахването на сливиците не прави децата по-здрави, което се потвърди през годините.

В кои случаи е наистина наложителен приемът на антибиотик?

Както казах, антибиотиците не са в своя златен период. Затова изписването им трябва да бъде изключително прецизно. Антибиотична терапия се назначава от личния лекар, педиатър или УНГ специалист на база на неговия опит и след направена посявка за доказване на съответния бактериален причинител. И когато това се докаже, се изписва антибиотик, на който причинителят на инфекцията е чувствителен.

Каква е честотата на хроничния тонзилит в детска възраст и какви рискове крие?

Хронифицирането на тези инфекции е една друга, не по-малко тревожна страна на проблема. Статистиката сочи, че 24% от общата популация на децата са с хроничен тонзилит, като 43% от тях са в групата на често боледуващите деца.

Хроничният тонзилит представлява една тлееща инфекция дълбоко в криптите на сливиците. И при всеки най-малък трус за имунитета – независимо дали детето ще изпие студена напитка, ще изяде един сладолед или ще го надуха вятърът изпотено, тази инфекция веднага се обостря и е налице поредният епизод на обостряне на хроничния тонзилит.

Хроничният тонзилит е сериозен проблем не само в медицината, но и социален проблем. Той крие своите рискове не само поради факта, че детето често боледува и страдат и родителите, а и защото има опасност от отключване на автоимунни заболявания.

Може би всички са чували за т. нар. „метатонзиларни“ усложнения, т.е. усложнения от други органи и системи на база на заболяване на сливиците. Когато дълго време е налице нелекуван стрептококов хроничен възпалителен процес дълбоко в криптите на сливиците, могат да бъдат засегнати ставите, бъбреците и сърцето. Това са състояния, които ние не бива да допускаме. Тоест когато имаме диагностициран хроничен тонзилит, ние трябва максимално бързо да го лекуваме консервативно и при неуспех на това лечение, да прибегнем до хирургично лечение. Защото ако вече сме допуснали да се отключи такъв автоимунен процес, той няма да спре, той е за цял живот.

Има ли варианти за профилактика на хроничния тонзилит, за да се избегнат тези сериозни автоимунни процеси?

Тук отново стигаме до въпроса какво бихме могли да направим, преди да стигнем до фазата на метатонзиларни усложнения или тежък хроничен възпалителен процес, при който да нямаме правилно решение и да се наложи прибягване до оперативно лечение.

Всъщност е много важно как живее едно дете, как се профилактира, какви общоукрепващи препарати приема, които да подпомогнат неговия имунитет. Имунната система трябва да бъде достатъчно натегната, но не пренатегната и да съзрява нормално с възрастта, така че да не достигаме до това състояние на хроничен тонзилит с чести рецидиви и да се налага да прибягваме до ежемесечни антибиотични терапии и до хирургично лечение.

Тук е мястото да кажа, че разполагаме с много препарати, които са общоукрепващи, но лично аз изключително много харесвам Тонзилотрен, защото е абсолютно безвредно лекарство. Тонзилотрен е медикамент, който вече около 15 години прилагам ежедневно в моята практика за лечение и профилактика на остър и хроничен тонзилит. Той има доказано противовъзпалително, болкоуспокояващо, епителотропно и локално имуномостимулиращо действие. През всички тези години не съм забелязал нито един страничен ефект, нито някакво лекарствено взаимодействие, което да ми попречи да го изписвам и да бъде достатъчно ефективен във всяка възраст - от деца на 2-3 годишна възраст до възрастни хора, страдащи от остри и хронични тонзилити.

Как се приема Тонзилотрен при хроничен тонзилит?

При децата изписвам Тонзилотрен в дозировка 3 пъти по 1 табл. на ден в продължение на 60 дни, а при възрастните – 3 пъти по 2 табл. на ден за същия период, след което се прави почивка от 60 дни. Правят се 3 лечебни цикъла в рамките на 1 година. Тази терапия намалява с над 50% необходимостта от хирургично лечение, а употребата на антибиотици – с над 70%. Тоест когато едно дете се поема правилно, има добър начин на живот и се назначава такъв тип терапия, почти никога не стига до хирургично лечение, а употребата на антибиотици се свежда до някакъв инцидент, напр. веднъж годишно, което е в рамките на нормалното. Затова всъщност моята препоръка е не да чакаме да се развие заболяването, било то остро, рецидивиращо или хронично и тогава с тежка артилерия антибиотици или с хирургично лечение да решаваме въпроса, а това да го правим във фазата на профилактиката и общо укрепване на имунитета.

А как да подхождаме в острата фаза на ангината?

Когато имаме обострен хроничен тонзилит или остър тонзилит, без да е налице хроничен процес, трябва да преценим дали възпалението е вирусно, както е в по-голямата част от случаите. Тогава отново можем да започнем с Тонзилотрен, аз лично го изписвам в рамките на 2 часа по 1 табл. при децата. В съчетание с обща витаминна терапия и с нестероидни противовъзпалителни средства можем да решим въпроса и ако в рамките на 2-3 дни тази вирусна инфекция не се овладее и се насложи бактериална флора, това е моментът, в който не спираме Тонзилотрен и останалата общоукрепваща терапия, но вече включваме и антибиотик.

НАЗАД