Бях изморена. Бях изморена от онази любов. Да се установя с някого, с когото просто да правя някакви неща и да ходя някъде с него. Била съм с такива хора прекалено дълго. Изтощих се. Имам приятели, които са щастливи и така, но според мен тук водещ е страхът. Страхът да не останем сами, който е подхранващ от натиска на обществото и да не чуем онзи въпрос, който всеки един от нас ненавижда: И колко дълго си сама?
Разбира се, лесно е да си намериш някого, с когото да изградиш някакви повърхностни отношения. Защо това се смята за достатъчно? Защо започваме връзка с човек, която е временна и несериозна? Аз го правя често, често флиртувам с надеждата да почувствам нещо. Спомням си всяка раздяла, всяко довиждане и как първият ми инстинкт бе да се откажа от любовта и да построя стени около себе си. Слагаш изтощената усмивка. Насилваш се. Очакваш предупредителните сигнали, че връзката се е изчерпала, да напуснат съзнанието ти. Поглеждам назад и осъзнавам, че така не бива да се живее.
Често слушам песни за истинската любов и как няма проблем да си сам. Няма нищо грешно в това, че сме сами за определено време или чакаме онази страстна любов. Макар и да звучи като клише, трябва да откриеш себе си и любовта сама.
Напоследък реших да се опитам. Реших да не влизам пак във временна връзка, да изчакам. Натиснах пауза. Не е страшно да го направиш. Ще си сам, но не самотен. Когато дойде моментът, ще го усетиш, сърцето ти ще ти подскаже. Ако изчакаш, ще можеш да се откриеш повече пред другия човек, да се отпуснеш повече и ще знаеш как тази почивка те е направила по-силна. Понякога просто трябва да останеш сама, за да изградиш след това здрава връзка.
Трябва да се насладим на моментите, когато сме сами, а след това ще можем напълно да се отдадем на онази великолепната любов. Красивата любов е там някъде и чака момента, когато ще бъдеш готова за нея.
НАЗАД
