X

Мъжката изповед за живота след брака

от в 10:02 на 29.01.2015 в Всичко за теб | Семейство


Мъжката изповед за живота след брака

Мъжката изповед за живота след брака

И въпреки че този текст може би ще бъде доста по-полезен за мъжете, екипът ни реши да го сподели и с вас, мили дами, тъй като сме убедени, че ще откриете частичка от живота си на вече обвързани жени. 

„Тази история не е измислена. Разказана ми бе от един приятел, с когото не се бяхме виждали от дълго време. Когато се срещнахме, ми направи впечатление, че вместо обичайните неща къде е ходил и какво е видял, той започна да ми се оплаква от неговия щастлив брак (или поне така си мислех аз дотогава). Оказа се, че за повечето от мъжете, съвместното съжителство след така важния подпис, не винаги се оказва очакваното продължение на връзката с жената на мечтите им. Ето какво ми разказа той:

"... Отворихме подаръците, благодарихме на всеки от гостите по отделно, меденият месец мина като един миг и настъпиха тежки и сиви дни. От мен вече не се очакваше да купувам цветя или бонбони всяка вечер, когато се виждаме, а тя спря да се гласи за пред мен и започна да ходи по домашен халат и без грим. Това беше същата тя – моята скъпа, обичана, най-красива и добра жена, с която исках да прекарам остатъка от живота си. Малко по-късно се роди и първото ни дете, което сякаш превзе целия ни свят – всяка наша свободна минута бе свързана с него, с така жадувания от нас син. И да, бяхме толкова щастливи! Или поне изглеждахме щастливи, но всъщност не всичко беше съвсем така...

Аз и съпругата ми се обичахме и ценяхме един друг. Но животът ни бе поел в съвсем различна посока. Не всичко ставаше така, както си го представяхме, преди да направим тези важни крачки, не винаги мненията ни съвпадаха, не винаги бяхме в хармония един с друг и често се случваше да се налага да вършим разни неща в последния момент. Така, в един момент съвсем неусетно започнах да оставам до късно навън и да преспивам у приятели, и то без предупреждение. Оставах не защото се бях превърнал в мъж под чехъл, а защото се притеснявах от това колко отегчен и скучен е животът ми, когато се прибера вкъщи. Започнах да си мисля, че вече няма накъде и нищо ново няма да се случи.

Една вечер се срещнах с приятели, които все още не бяха обвързани на по бира. Те започнаха да ми разказват как хазяйката им ги тормозела постоянно да подреждат, да не вдигат толкова много шум късно вечер и да редуцират купоните. Замислих се колко много всъщност ми липсва това... Казах им да не се оплакват, защото просто не могат да си представят какво ги очаква, когато станат семейни. „Прибирате се всяка вечер към 7 и знаете какво точно ще правите по това време утре. А аз... аз не знам памперси ли трябва да сменям, в колко през нощта ще ми се наложи да стана, за да нахраня детето и до колко ще мога да си позволя да спя в събота. А вие – вие всички ще се забавлявате в някой клуб до малките часове, сутринта ще спите до обяд, а след това ще прекарате почивния си ден с приятели на някоя картинг писта например“, огорчено им казах аз. Те ме погледнаха изумено и ми отговориха:

„Успокой се и осъзнай най-сетне, че точно от същите тези барове ти беше писнало, когато срещна Елена. Вече си голям и зрял мъж, единственият ни приятел, който не можем да измъкнем от вкъщи, когато спонтанно решим да ходим в някоя дискотека... Но те разбираме – единствен ти от нас имаш прекрасна съпруга, която не ти е казала нито дума за това, че днес например си с приятелите си, вместо да те накара да я отмениш за няколко часа с гледането на детето.“ Замълчах и се замислих: „Какво правя тук? В края на краищата аз наистина сам избрах този си живот, а в момента се забавлявам, докато тя си стоеше вкъщи, приспала малкия ни син и скучаейки пред телевизора. По този начин ли искам да бъде оттук нататък... Не!“

Продължих да слушам разговорите им за съботното парти в Ибиса, на което ще ходят, но сякаш мислено не бях тук...

Прибрах се вкъщи и след като се уверих, че двете най-важни същества в живота ми спят блажено, се замислих отново за живота си. Всичко, което някога търсех в Google, бе свързано с "Кой е най-модерният клуб в Москва" или с това "Къде да прекараме уикенда“. Днес резултатите показват кои са най-добрите попадения сред търсенията ми „Как да приспим 6-месечното си бебе най-лесно“ или „Как да премахна постоянно изскачащите съобщения в телефона ми“. И не – не й изневерявам, просто се изнервям как всеки път, когато получа някое, тя на секундата започва с разпитите от кой, какво и защо... Обичам я, но осъзнавам, че личното ми пространство вече е почти изчезнало. А аз не искам много – просто да имам нещо, което да е само мое...

Точно затова започнах и да оставам до по-късно в офиса, където просто оставам сам със себе си и мислите си – прочитам нещо интересно, без някой да ми се меси и прекъсва, разглеждам профилите си в социалните мрежи или пък просто гледам някой филм на спокойствие. Разбира се, всички тези неща бих могъл да ги правя и с нея, но... Знаеш ли колко пъти например се е случвало да вляза във Facebook и докато заедно с нея разглеждаме снимки на приятелите си, случайно да попадна на някой виц за това как се променят жените след сватбата. А съм се засмял, а са ми изболи очите... Тя не казва нищо, но сякаш със сензор усещам как за секунди се изнервя и ме поглежда с най-изпепеляващия поглед на света. А аз дори не съм я засегнал с нещо, просто съм прочел скапания виц...“

Не можех повече да го слушам и го прекъснах: „Съпругата и синът ти са най-прекрасното нещо, което някога ти се е случвало - казах му аз и продължих - Не допускай някой или нещо да ги замени, защото след това трудно би намерил толкова прекрасни създания! Да, животът ти никога няма да бъде същият. Това обаче не е нито лошо, нито добро. Просто е нещо ново и различно, нещо, което досега не ти се е случвало, но бива ли само заради това да си мислиш, че е дошъл краят на света?! Той просто вече е по-различен от това, което сте имали помежду си преди. Вече имате дете и 1 година брак зад гърба си. А бракът – той си е много трудна работа, която не бива никак да се подценява. И ако всеки ден позволяваш нервите и лошите мисли да вземат предел в чувствата и мислите ти, то се замисли защо изобщо се съгласи да се ожениш... Но се замисли и над следното – сега двамата с теб ще си поговорим още малко, ще се посмеем, а после всеки от нас ще се прибере у дома. Аз ще си отворя една бира и за пореден път ще седна на дивана пред телевизора, за да гледам някой филм... Ще се събудя към 3 и просто ще се преместя на празното и студено легло. А ти? Ти ще се прибереш, а на вратата ще те посрещне най-любящата съпруга на света, която ще ти е приготвила вкусна и топла вечеря. Ще целунеш най-прекрасното малко създание на света и после ще легнеш до жената на живота си... Е, все още ли мислиш, че ние имаме повече от теб? И ако да – можеш ли да се откажеш от всичко това?“

Източник: wday.ru



Теми   брак | изповед | отношения | работа | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.