На 40 заживях живота, който винаги съм искала

Стоя до прозореца на любимото си бистро, а след малко отивам да си купя билет за кино. Преди известно време не бих си позволила да прекарам такава вечер. Реших го в последния момент, докато си лакирах ноктите в синьо и се чудех с кого мога да се видя.

До мен стои жена, която пие чай с приятел. От разговора дочувам, че съпругът ѝ е починал преди няколко месеца и сега планират пътуване. Следват думите и: „Един ден стоя пред огледалото и се обличам. И осъзнавам, че съм на 65. Най-накрая разбирам, че не съм направила половината от нещата, които съм искала, а времето им вече изтича... “. Вътрешно се надявам да съумее да направи всичко, за което е мечтала. Изглеждаше готова да започне веднага...

Това ме накара да се замисля за себе си. Винаги съм смятала, че се чувствам прекрасно в кожата си. Но сега, когато съм жена на 40 години осъзнавам, че в 50% от времето изобщо не съм била там. Сега усещам, че ми е липсвало нещо – задоволство от това, което съм правила през всички тези години... Толкова много жени осъзнават тези истини около 30-те или 40-те си и то само защото не сме се отнасяли добре към себе си през цялото време. Не сме казвали, това което наистина мислим и искаме да кажем, защото сме се страхували да бъдем наранени или да нараним някой друг. Може би сме знаели тайно, че животът, с който сме свикнали ще се промени...

Казвали сме „да“, а е трябвало да извикаме „не“, казвали сме „не“, когато е трябвало да кажем „да“. Толкова много време сме изгубили, оставяйки хора и случки да ни нараняват. Тормозили сме се за неща, които изобщо не са били наша работа. Колкото повече остаряваш и помъдряваш, толкова повече осъзнаваш колко е ценно времето ти всъщност. Да се подлагаш сам на толкова „мъки“ е голям тормоз за душата ти. Учим се да се обичаме, след като сме минали през болезнени и трудни пътища. 

След 4 десетилетия на този свят най-накрая си обещах да живея по начина, по който искам. Когато бях на 20 си мислех, че най-хубавите ми години са минали. Но истината е, че никога не съм се чувствала по-силна и щастлива, отколкото сега. Вярвам, че е нужно време, за да опознаеш себе си. Като градина, която трябва да посеем и просто трябва да почакаме, за да видим реколтата. Научаваме се от какво да се откажем и какво ни е нужно, за да се чувстваме добре.

Вярвам, че е нужно време, за да опознаеш себе си. Като градина, която трябва да посеем и просто трябва да почакаме, за да видим реколтата. Научаваме се от какво да се откажем и какво ни е нужно, за да се чувстваме добре. Благодарна съм за хората, които са ме наранили, защото от тях научих най-ценните си уроци. След тях прекрасните връзки и запознанства нямаше да бъдат толкова истински. 

Защото, когато отново ти се случи нещо неприятно вече ще знаеш, ще си подготвен и няма да се страхуваш толкова. 

Знам, че и останалите 40 ще ме научат на нещо. И нямам търпение!

НАЗАД