Разбирам те.
Знам колко е дразнещо да си изморена и той да те държи будна, защото не му пука. Разбирам, че е трудно да се бориш с тези мисли. Повярвай ми знам какво е да проверяваш постоянно телефона си, мислейки си как тази вечер той ще каже нещо, ще се върне или ще реши, че отново иска твоята близост.
Не можеш да заспиш, когато той не е до теб, когато си мислиш, че спи до някоя друга.
Съжалявам.
Съжалявам, ако нищо не се случва, както ти си го искала напоследък, ако си разочарована от живота си, ако мислиш, че Бог не отговаря на молитвите ти. Съжалявам за сълзите ти всяка вечер, когато се опитваш да забравиш за него. Съжалявам, че си будна, когато всички спят, защото не знаеш какво ще се случи утре, защото утре ще се повтори същото. Съжалявам, че нощите ти стават все по-тъмни.
Но ти не си сама.
Ти не си единствената, която не може да заспи, защото в главата ѝ се преплитат мисли за момчето, което е разбило сърцето ѝ. Не само теб те е страх от следващия ден. И други не знаят как да се изправят пред него. Ти не си единствената, която си фантазира неща, които може би никога няма да се случат, и си пожелава нещо в 11:11.
Не само ти се чудиш дали Бог те слуша, надявайки се, че ти предстои нещо голямо, защото си била търпелива, защото си уморена и не помниш какво е сън.
Но един ден ще си спомниш.
Скоро.
Скоро ще се наспиш, знаейки, че не очакваш нищо. Ще знаеш, че си достатъчно силна, че някои неща не са за теб и нямаш нужда от отговорите на някои въпроси.
Скоро ще работиш по цял ден, за да си щастлива и да сбъднеш мечтите си, за да си по-добър човек. Скоро ще си спомниш колко ценен е сънят и няма да позволиш на никого да ти попречи.
Скоро нощите няма да са изпълнени с тъжни мисли, а ще можеш да легнеш и да заспиш, защото си дала от всичко от себе си, опитала си се и си се молила, защото е достатъчно.
Скоро отново ще повярваш в утрешния ден и ще го чакаш с нетърпение.
НАЗАД
