X

Най-българският празник – 3-ти март и жените на Освобождението

от в 08:01 на 03.03.2017 в Свободно време | Култура


Най-българският празник – 3-ти март и жените на Освобождението

Най-българският празник – 3-ти март и жените на Освобождението

“Без революция сме загубени во веки веков”

Васил Левски

Освобождението на България е най-големият празник на страната ни. Днес отбелязваме 139 години от сключването на Санстефанския мирен договор, с който официално се обявява началото на Третата българска държава. Освобождението на България е процес дълъг, наситен с много героизъм, саможертви, страдания и най-вече с желание за промяна, за свобода, за победа.

Безброй са героите от онова време, които са дали живота си за свободата на родината ни. И макар да знаем имената на вечните герои, днес Dama.bg ще ви запознае с героините на Освобождението. Жените, които са дали всичко , за да помогнат на революционерите.

Анастасия Димитрова е една от големите български революционери. Тя е първата българска светска учителка, която открива Първото девическо взаимно училище. Защото свободата има нужда от борба, но и от просвета.
Анастасия е родена в бедно семейство и е отгледана от майка си, която работи като прислужничка на епископа във Враца. Образованието си е получила в Калоферския девически манастир, където ѝ преподават калугерки, но и Райно Попович и Ботьо Петков.

Първото девическо взаимно училище е открито през 1839 година в Плевен. Епископът на Враца Агапий подпомага финансово училището. Много от момичетата, които завършвали училището, след това откривали нови из цялата страна. Девойките са едни от най-образованите и дейни жени в историята на българското образование.

Безстрашната Райна Княгиня – покровителката на българското знаме. Райна Попгеоргиева Футекова-Динчева е родена в Панагюрище през 1856 година.
Девойката е едва на 20 години, когато Бенковски отправя молба към нея да ушие знамето за Априлското въстание. След това събитията не се развиват благоприятно за младото момиче. Тя е заловена и затворена в Пловдивския затвор, където страданията и лишенията са били жестоки. Веднага след като е освободена, благодарение на дипломати, Райна заминава за Москва, където учи медицина. Образованието ѝ определя професията ѝ, когато се връща в родината, а именно акушерка.

Любопитен факт е, че Райна Княгиня е автор на първата книга, в която се описва Априлското въстание, а именно “Автобиография”. Райна Княгиня е известна и като благодетел - изпраща сирачета в Москва. Със съпруга си, Васил Дипчев, имат пет деца и осиновяват едно момиче.

Една от най-големите героини на Освобождението е Баба Тонка Обретенова. Тя играе главна роля в оказването на финансова и организационна помощ в Русе. Българката често влиза в ролята и на вестител, като уведомява комитетите в Търново, Гюргево и Букурещ.

Никола Обретенов, синът на Баба Тонка, е основател на Русенския революционен комитет. Ражда 11 деца, но живи остават само 7 – пет момчета и две момичета. Четири от момчетата се хвърлят в битката за свобода, а най-големият се грижи за семейната търговия и за финансовата независимост на семейството. Дъщеря ѝ Анастасия сключва брак с революционера и писател Захарий Стоянов.

“Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!”

Георги Раковски

 



Теми   България | освобождение | революционер

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.