Методиката на Монтесори се основава на принципа на свободния избор и самостоятелност, а съвременните родители са много близо до тези идеи. Независимо от това около мегапопулярната доктрина и нейната основателка непрекъснато кръжат всякакви слухове.
МИТ НОМЕР 1
МАРИЯ МОНТЕСОРИ ИЗПРАЩА СВОЯ СОБСТВЕН СИН В СИРОПИТАЛИЩЕ
Скептично настроените личности често поставят почитателите на методиката на Монтесори в задънена улица, твърдейки, че нейната основателка е дала сина си в сиропиталище. Ако това е вярно, се промъква въпросът: какво хубаво би могла да измисли за децата една толкова безчувствена и цинична майка, която обича всички деца, освен нейното? Всичко това са само обидни слухове. Болезнени защото са пълна клевета и се разпространяват в интернет само поради факта, че основните източници на информация са италиански сайтове, а Google преводачът не е най-добрия помощник при междуезиковата комуникация. Всъщност Мария Монтесори обича единствения си син Марио и не иска да се раздели с него. Бащата на детето ѝ отказва да сключи брак с нея и я принуждава да избира: или да го вземе при себе си и момчето да приеме неговата фамилия или да бъде пратено в дом за сираци. Мария Монтесори избира първия вариант. До 15 години детето е възпитавано от роднини на бившия ѝ мъж, като баща му нито веднъж не го посещава през това време. Монтесори вижда сина си през уикендите, но той не знае, че му е майка и я нарича "леля Мари". За щастие тази история завършва добре: когато Марио навършва 15 години, той отива да живее с майка си, по-късно продължава делото на живота ѝ и оглавява движението Монтесори. Майка и син пътуват много по света, работейки заедно и живеейки сърце до сърце.Така че плодовете на своите научни "експерименти" тя илюстрира с личния си пример.
Методиката на Монтесори се основава на свободния избор: Всяко дете решава само с какво да се занимава. Основният способ на обучение е да се пробва всичко на практика.
МИТ НОМЕР 2
МОНТЕСОРИ СЪСТАВЯ СОБСТВЕНИЯ СИ МЕТОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ, ТАКА ЧЕ ЗА ЗДРАВИТЕ ПОДРАСТВАЩИ ТЕЗИ ПРИНЦИПИ НЕ СА ПОДХОДЯЩИ
Мария Монтесори работи с деца с умствени увреждания до 1901 година,а през останалата част от живота си - до 1952 г. работи със здрави деца. Веднъж група деца с увреждания, под педагогическата опека на Мария Монтесори, полагали изпити в римска гимназия в присъствието на министъра на образованието на Италия. Когато те показали отлични резултати, възторжен чиновник попитал учудено: "Как постигате това, че идиотите се оказват по-умни, отколкото нормалните деца?" На което Монтесори отговаря: " Трябва вие да помислите за това, какво да правите с нормалните деца, за да не достигнат нивото на идиотите." Всъщност, в 21-ви век, много години след този инцидент, ние също имаме за какво да се замислим. Например, класно-урочната система, която се използва в обикновените училища, е въведена преди 400 години и е предназначена за монаси, т.е. за възрастни? Но ако един възрастен може да седи неподвижно няколко часа на бюрото, то за детето това е истинско изпитание. За да потиснат естествената нужда постоянно да се движат, децата влагат прекалено много енергия, поради което усвояването на информация става доста по-трудно. И това е обидно, защото скоростта на обработване на ново знание при дете е 60 пъти по-висока от тази на възрастен. Получава се така, че принуждавайки ги да седят на чиновете, унищожаваме целия потенциал на децата. И това е само един пример, който показва, че формалната образователна система не създава средата, която е необходима за овладяване на знания в спокойна атмосфера, с пламенни очи. В училищата на Монтесори знаят това, така че децата имат право да се движат свободно из класната стая.
МИТ НОМЕР 3
УЧЕБНИЯТ МАТЕРИАЛ НА МОНТЕСОРИ ИЗГЛЕЖДА ТОЛКОВА СЛОЖЕН И СТРАНЕН, ЧЕ ДЕТЕТО ЩЕ СЕ ОБЪРКА
Много от предметите, които са в зрителното поле на детето по време на занятията в центровете Монтесори, са изобретени от самата основателка на доктрината. И тази "изкуствена среда" е изградена на чисто научни принципи. При създаването на учебния материал Мария Монтесори отчита и особеностите на развитието на децата в различните етапи, както и алгоритъмът, който мозъкът ни следва всеки път, когато трябва да реши някоя задача. Важно е да се помогне на детето да развие три важни навика: способността да контролира движенията си, способността да анализира сетивата си и да мисли абстрактно. За тези много полезни упражнения, които помагат на децата да сравняват предмети, да откриват двойки, да забелязват съвпадения и различия, да намират зададена комбинация от признаци. Колкото по-нагледен е "учебният" материал, толкова по-добро и по-лесно е обучението. И колкото повече детето "работи" с ръце, толкова по-добре се развива фината моторика и паметта. Всички тези фактори са взети под внимание от Мария Монтесори, когато тя разработва "розовата кула", "биноминалния куб", "геометричния скрин" и всичко останало. Дизайнът на повечето работни елементи е такъв, че задачата може постепенно да се усложнява. Дали да премине на следващото ниво, детето винаги решава само, затова и тази среда се нарича "автодидактична" – тя дава възможност на детето да учи самостоятелно.
"Учебните предмети" са устроени по такъв начин, че следвайки прост алгоритъм, на детето винаги е гарантиран успешен резултат. Този нюанс играе много важна роля, защото не позволява появата на страх от грешка.
МИТ НОМЕР 4
МЕТОДЪТ НА МОНТЕСОРИ ОГРАНИЧАВА ТВОРЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ДЕТЕТО, ЗАЩОТО УЧИТЕЛЯТ КАРА ДЕТЕТО ДА РАБОТИ С ДИДАКТИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ПО СТРОГИ ПРАВИЛА
Педагогът в средата на Монтесори никога не принуждава децата да изпълняват задачи. Неговата задача е да демонстрира основните принципи на работа с дидактическите материали и буквално да се оттегли. След това детето изучава възможностите за самостоятелно учене по отделните предмети. И този подход към обучение, напротив, само развива творческите способности. Всеки ден детето избира занимание по свое желание, интуитивно и според настроението си. Никой не го притиска, затова се чувства уверено. Никой не го контролира, затова винаги се занимава с избраната задача с искрен интерес. Но творчеството се основава точно на увереността и желанието да се създаде нещо ново. Има обаче ограничения при работа с дидактически материал. Правилата са прости. Първо: всеки предмет си има свое предназначение, следователно учителят няма да позволи на детето да забива гвоздеи с кубчето - за тази цел има чук. Второ: уважавайте другите - вашите действия не трябва да им пречат. И третото: не трябва да унищожаваме света, в който живеем.
МИТ НОМЕР 5
В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ МАЛКИТЕ ДЕЦА НЯМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗВИВАТ ЛИДЕРСКИ УМЕНИЯ
Според педагозите Монтесори това е най -заблуждаващата грешка и най-неправдоподобният мит. Всъщност в градините на Монтесори децата в групите са на различна възраст, но правилата за поведение за всички деца са еднакви. Това е първото условие, необходимо за премахване на нездравословната конкуренция. Освен това всяко дете, независимо от възрастта, получава периодично възможността да бъде "дежурен в кръга", когато изпълнява функцията на "водач", а всички останали деца му се подчиняват и изпълняват неговите молби. Такава система за споделяне на ролите визуално демонстрира пред децата, че здравото лидерство се основава на уважение към другите. Така те бързо се научават да приемат, да преговарят, да търсят компромиси, да възприемат опита на другите. А в съвременния свят всички тези умения са много необходими.
МИТ НОМЕР 6
В ГРАДИНИТЕ МОНТЕСОРИ ДЕЦАТА НЕ ИГРАЯТ ОБИКНОВЕНИ ИГРИ, ТЕ ВИНАГИ РАБОТЯТ С ДИДАКТИЧЕСКИ МАТЕРИАЛ. В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА ТЕ ИМАТ СЛАБО РАЗВИТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ
В градините Монтесори графикът е същият, както в обикновените. Децата имат време за обикновени игри, дневен сън и разходки, но 2-3 часа на ден те сериозно се занимават с развиващи занятия. Тези "упражнения" имат специално име: "свободна работа". По този начин децата усвояват идеята, че играта е възможност да прекарат известно време забавлявайки се, а работата възприемат само сериозно. И резултатът ще бъде осезаем: или ще могат да свършат добре работата си, или не. По този начин децата от ранна възраст свикват да работят, да се самодисциплинират и да се научат да постигат своите цели. Те владеят универсалния алгоритъм, който е необходим за извършването на абсолютно всяка задача. Той се състои от 5 стъпки: първо трябва да решите какво ще направите, след това да подготвите всичко, от което се нуждаете за работа, да се потрудите, след това да проверите дали се е получило добре и накрая да почистите. Ясно е, че всички тези умения за детето ще бъдат много полезни в училище и в живота, вече като възрастни.
НАЗАД
