Ние сме създания на носталгията. Чувстваме се добре, когато си спомним за моменти от миналото или дори миризми. Връщаме се назад, защото ни е познато.
Докато миналото може да ни напомни за простотата на живота ни, то също може да ни зарине с тъмнина, с минали грешки, разговори, които не е трябвало да завършат по този начин и много ситуации, изпълнени с условности.
Имаме навика да оставаме там, обзети от мисли за избори, които е трябвало да не правим. Лесно е да мислим за всички алтернативни изходи от различни ситуации.
Но това само ще те забави, ще се превърнеш в затворник на миналото.
Трябва да запомниш, че то не те определя. Колкото и да искаш да се убедиш в обратното, бъдещето те посреща с безброй избори всеки ден, всеки час, всеки момент. Толкова е ясно.
Само защото не си постигнала целите си на 22 не означава, че си се провалила. Начинът, по който е приключила връзката ти, не бива да спира желанието ти да обичаш и да бъдеш обичана. Ако си мислиш, че не можеш да си простиш за нещо, разбери, че има как.
Ако гледаш в миналото прекалено дълго, ще пропуснеш бъдещето. Остави го настрана. Бъди благодарна за него, защото си стигнала чак дотук. Изборите, които правиш днес и утре, също ще са част от пътя ти също и скоро от миналото. Всеки ден е важен.
Да продължиш напред, като не се обръщаш назад, означава да откриеш мир в теб самата.
Не можеш да промениш миналото, но имаш възможност да избираш бъдещето си.
Имаш силата да вървиш напред по пътя, по който ти искаш. Надявам се да се възползваш от него.
НАЗАД
