Идва лято, море, почивки, слънце, коктейли в топлите нощи, идва сезона на усмивките, на изкушенията и безкрайното весело настроение. Слънчеви дни, шумни нощи, надежди, копнежи, очакване за нещо хубаво, за нещо по-добро. Но защо ли един глас вътрешно в мен нашепва: „Ще го срещна ли някъде там, измежду всички други, някъде там в безкрайния купон, някъде там, случайно, за миг? Ще се срещнат ли погледите ни? Ще усетя ли онова чувство, че виждам единствения?” Пак ли той, в съзнанието ми на първа линия?!? Докога?
Стига! Искам да живея, да се радвам, да прегръщам силно, да обичам! Защо не мога да продължа напред? Казват, че любовта трае три години, моите три са към края си, а тя не ме напуска - любовта ми към теб! Усещам я, тук е още, в сърцето ми, нахално, нагло стои и не иска да си отиде! Какво ли не опитах, за да се сбогувам с нея … „Най-много боли, когато се влюбиш в подходящия човек, в неподходящото време”.
А с теб така ли е? Сещаш ли се за мен, отпивайки от студеното си питие, седнал някъде на бара или на усамотено сепаре? Минава ли една мисъл за мен измежду разговорите ти с приятели? Успях ли да докосна душата ти? Излизаш с други жени, чувам, но забравяш ли за мен, когато си с тях?
Лятото е вече тук! Не искам да заливам страница след страница с драма! Не искам да описвам ред след ред за една любов неизживяна! Истинска беше … моя недокосната мечта …
Затварям очи и си представям, че те няма. Вече живея само за себе си. Обличам най-хубавата си рокля, слагам най-високите токчета и се чувствам красива! И знам, че съм красива! И една усмивка се изписва върху лицето ми. Излизам с най-добрата си приятелка, която е готова да се забавлява тази вечер, заради мен! Хубаво е, да имаш приятели, готови да хванат ръката ти, когато неговата липсва.
Вече се чувствам добре! И съм силна и съм щастлива .. само, моля се, да не срещам очи ти … някъде там, измежду всички други … тази вечер …
Автор: В. Тодорова
НАЗАД
