Писмо до годеника ми, който ме остави заради друга жена

Преди да успея да осъзная, той си беше тръгнал.

Краят на една връзка обикновено е истински хаос, с наранени чувства, разбити сърца и неизказани думи. Често няма примиряване. Когато моят годеник от 11 години ме остави заради друга, се чувствах в безизходица. Имахме проблеми с изневерите му в миналото, но след серия от брутално честни разговори, вярвах, че най-накрая сме ги преодолели. Комуникирахме повече и бяхме по-нежни и внимателни.

В седмиците преди да ми каже, че ме напуска, често пътувахме надалеч с колата, щастливо пеехме и си говорехме за живота. Вървяхме хванати за ръце из пазара, пазарувахме цветя, държахме се като тийнейджъри, започващи сериозна връзка. Правехме любов многократно.

Бяхме преодолели толкова много и най-накрая си мислех, че ще се справим. Преди да успея да осъзная, той си беше тръгнал.

Отчаяно се нуждаех от покой. Всеки път, когато той идваше да събере нещата си, през сълзи му задавах въпроси, отчаяна да разбера. Той говореше открито за новата си връзка и дори призна, че не е влюбен в новата жена, но му е хубаво да бъде с човек, който не очаква нищо от него.

Той говореше за нещата, които тя притежава: добра работа, собствен дом и способността да му помогне финансово, когато е закъсал с парите. Той ми каза, че още ме обича и че не съм направила нищо лошо, че съм мила, нежна, красива, интелигентна и заслужавам повече, отколкото той може да ми даде. Той усещал, че никога няма да бъда в състояние напълно да му простя изневерите и че съм в застой в живота си, а той иска повече.

Той говореше и говореше, но нищо, което казваше, не ми даваше покой. След като си тръгна осъзнах, че никога не съм имала възможност да изразя мнението си. Винаги ставаше дума за това какво той иска и какво той чувства. За да постигна смирение и да започна да се лекувам, имах нужда да споделя как се чувствам и да кажа своето "сбогом".

Когато седнах да пиша, осъзнах, че не ми достигат думите. Единствените сбогувания, които бях писала, бяха предсмъртни бележки през най-тежките моменти от живота ми. Моменти, в които бях толкова пълна с болка и гняв, че исках да се откажа и да умра. Това сбогуване беше различно. Сърцето ми беше разбито, но не бях на толкова мрачно място, че да искам да се откажа и да изчезна.

Когато започнах да пиша сбогуването си, си мислех за него като обратното на предсмъртно писмо. Исках да споделя мъката, объркването и болката си, но не за да умра, а за да мога да продължа напред и да живея.

Скъпи Дж.,

Честно казано в сърцето си никога не съм си мислела, че ще пиша това сбогуване с теб. Представях си ни като една от онези сладки двойки, които остаряват заедно, седейки в парка и хранейки птиците, хванати за ръце, цял живот заедно и влюбени. Когато ми предложи, аз казах "да", защото исках в добро или зло, в богатство и бедност, в болест и здраве да бъда с теб - не защото мислех, че си перфектен, а защото те обичах такъв, какъвто беше.

Знаех за страданията, които си преживял и плачех за белезите ти. Видях те в най-лошата ти светлина и все още те обичах за всичко добро, което знаех, че се крие отдолу. Бях до теб през нараняванията и безработицата, винаги се опитвах да бъда смела и да те насърчавам да се справиш със страховете си.
Винаги те поставях преди себе си, защото в сърцето си знаех, че там е мястото ти. Нямаше нещо, пред което да не бих преминала заедно с теб, нямаше нищо, което да мисля, че не можем да преодолеем.

И през всичко това, ти все още си търсел място, на което тревата е по-зелена. Отново и отново бягаше, а аз отново и отново оставах до теб.

И тогава изневерите ти разбиха сърцето ми и подбиха самочувствието ми, но исках да бъда единственият човек, който никога няма да се откаже от теб, никога няма да те изостави и да си тръгне. Никога не разбрах защо не можеше да видиш това, което стои точно пред теб. В крайна сметка ти избра парите пред любовта, материалният комфорт над моята отдаденост да стоя до теб през всичко, което животът може да ни подхвърли.

Когато ме изоставяше и се сбогуваше, ти ми говореше как имаш чувството, че аз съм в застой. Че не се опитвам вече и че ти искаш повече от живота. С години аз се борех с депресията, тревогата и посттравматичния стрес тайно, защото не исках ти да се тревожиш. Изливах малкото енергия, която ми беше останала, за да бъда до теб и децата ми.

Дори и с тази тежест на раменете си, аз правех огромни крачки в последно време. Ти си бил толкова зает, че си го пропуснал. Когато се карахме, аз вече не се оттеглях, за да плача - оставах и се опитвах да говоря с теб. Опитвах се да намеря начини да се излекувам от травмите в миналото ми.

Да те помоля да ме закараш до мястото, на което майка ми застреля баща ми, беше едно от най-трудните неща, които някога съм правила, но се борех с тревожните атаки една след друга, готова да се изправя пред страховете си, докато ти си до мен. Този ден е нещото, което ме вдъхнови да започна да пиша за миналото си и да се боря по-силно от всякога, за да се излекувам. Ако беше изчакал само още една седмица, може би щеше да бъдеш тук, когато всичко си дойде на мястото и книгата ми най-накрая бе завършена.

Единственото нещо, което ми помагаше да продължавам да пиша през най-лошите кошмари от живота ми, беше възможността да се излекувам заради теб, да мога да функционирам по-добре за теб, за да те накарам да се гордееш. Малко по малко, докато пишех, започвах да се лекувам и настроението ми се повдигаше. Притичвах към вратата, за да те посрещна с прегръдки, стоях до прозореца, за да видя кога ще дойдеш, чакайки да направя сърчице с ръце и да наклоня главата си по онзи чудат начин, който винаги те караше да се усмихваш.

Ти беше твърде зает в търсене на по-зелена трева, за да видиш всичко това, но аз се подобрявах. Бях на по-добро място и водех най-трудната битка в живота ми, за да се излекувам и да бъда човека, който мислех, че искаш да бъда.

След като си тръгна, не мога да преброя колко човека ми казаха колко си глупав, за да се откажеш от нас. Може да нямахме много във финансов смисъл, но имаше някой, който да масажира мускулите ти, когато беше схванат, да ти приготвя храна, когато беше гладен, да разтрива главата, когато беше стресиран.

Ти имаше някой, който можеше да вижда отвъд цялата болка, която бе причинил и все още да обича мъжа, който се крие под всичко това. Ти имаше нещо вярно и истинско, нещо, което хората търсят през целия си живот и често не намират.

Може и да нямахме много пари и вещи, но имахме любов. Не онази свежа и вълнуваща любов, пълна с пеперуди, но силна и честна любов, която знаеше всичко лошо, но и всичко добро и все още гореше.

Честно казано не те мразя. Наистина ти пожелавам най-доброто. Надявам се, че ще успееш да откриеш щастието в нещата, с които си се заобиколил: къщата й, парите й, вещите й. Мога да ти кажа от опит обаче, че парите и предметите не носят щастие, поне не и дългосрочно. Има едно мимолетно въодушевление от новите придобивки, може би известно облекчение, когато сметките не те задушават, но това е едно празно щастие, защото няма стабилна основа.

Надявам се, че в крайна сметка ще си в състояние да й покажеш всичко от себе си и тя ще бъде в състояние да те обича, с белезите и всичко и да ти причини за всяка болка, която си й причинил, както аз направих. Надявам се, че ще бъдеш в състояние да откриеш повторно тази любов, която ще устои на теста на времето, за добро или за зло, в богатство и бедност, в болест и здраве. Хората казват, че тази любов се намира веднъж в живота, но може би ти ще си късметлия и ще я откриеш два пъти.

А аз ще продължа да пиша и да се лекувам. Битката, която започнах, за да стана по-здрава за теб и по-здрава за нас, продължавам заради себе си. Плача днес, защото сбогуванията са трудни и силно разкъсват сърцето и душата.

Но повече няма да плача за теб. Може мълчаливо да страдам за теб и любовта, която споделяхме, когато нещо ми напомни за нашите години заедно, но трябва да продължа напред. Ти направи своя избор. Може и да не го разбирам, но трябва да го приема.

Ще продължа напред и ще потърся любовта отново, защото аз искам тази любов, която е веднъж в живота. Някой, който ще ме обича в добро или зло, в богатство и бедност, в болест и здраве. Ти вече си имал някого, който те е обичал така. И аз заслужавам такава любов.

Ти каза своето "сбогом" и ме увери колко си щастлив с нея до себе си. Искрено се надявам, че това е сериозно, защото бих искала да те видя най-накрая щастлив.

За повече от десетилетие, аз опитвах с всяка частица от своето съществувание да ти дам цялата любов и щастие на света. Макар и да не мога да кажа, че все още съм открила щастието, мога да заявя, че съм на по-добро място. Започвам да се обграждам с хора, които ме ценят за всичко, което съм и всичко, което мога да предложа; всички онези неща, които ти приемаше за даденост, докато търсеше по-зелени пасища. Аз се лекувам и продължавам напред с живота си.

Макар и да е горчиво да знам, че приказката ми няма да приключи с "И заживели щастливо до края на дните си" така, както си я представях с теб, но съм по-решена от всякога да имам своя щастлив край. Никога няма да те забравя, нито любовта, която някога споделяхме, но е време да продължа напред.

Сбогом, моя любов.