Срещнах я след 5 години. Боже, не знаех, че е възможно да стане още по-красива. Вече не беше момиченце, а жена. И то каква..

Спомням си всичко. Как беше неопитно дете, което ме обичаше толкова много. Как ходеше пеша с километри само за да ме види, а аз отказвах срещата. Как се смееше, когато я целувам. Как се разплака в парка, защото не ѝ обръщах внимание. Как ме прегръщаше до задушаване, защото не знаеше дали пак ще ме види. Колко обичаше кучето ми и му се радваше толкова искрено. Как заминах за родния си град и я оставих. Боже, сигурно е умирала от болка.

И ето я сега. Една пленителна 21-годишна жена стои пред мен. Помня как се губех в очите ѝ. Тя ми казваше, че ме обича, но аз не ѝ вярвах. Късно разбрах, че е говорила истината. Държах се ужасно с нея. Не ѝ отговарях, лъжех я, а тя ме гледаше с такова възхищение. А сега, вече пораснала, е разбрала какъв нещастник съм бил. Тя сега е с друг. Друг, който ѝ показва, че я обича, който ѝ подарява цветя, който не я кара да плаче всеки ден, който оценява това колко истинска е. И красива, но не само отвън.

А аз. Аз разбрах нещо. Загубил съм жена, която ме обича. Която ми даваше нов шанс всеки ден. Която виждаше доброто в мен, дори да и показвах само лошото. И братле... това си е загуба."

Неизвестен автор