Измина една година и започна нова с толкова много желания, мечти и обещания, които хората се опиват да спазят, да контролират и да развият. По техния начин, в тяхното време и през тяхната гледна точка.

Започни със себе си и направи същото – какво можеш да контролираш, какво искаш да задържиш при теб и какво искаш да оставиш в изминалата година.

Върни си надеждата и я дръж здраво


Защото ще си спомниш, че понякога плановете ни се провалят. Ще си спомниш, че животът си е правил лоши шеги с теб. Ще си спомниш лошите моменти. И хората, които те „спъваха“, докато се опитваше да постигнеш целите си. Ще си спомняш моментите, в които си била без пари. Моментите, в които си молела за помощ. Ще си спомниш онези, които спряха да ти помагат, нищо че ти винаги си била до тях. Онези, които са те използвали, за да помогнат на себе си. Разбира се, че те боли, но тези хора са те направили по-силна. И щом като четеш това, значи все още си жива. Това означава, че можеш да продължиш напред. Това означава, че все още може да водиш своите битки. Че ти е дадена още една възможност и ще можеш да я използваш както ти прецениш. Върни си надеждата. Спомни си умението си да виждаш чудеса там, където другите виждат само сива реалност. Не забравяй да запазиш надежда в сърцето си, за да си спомниш, че животът все още е красив. Не забравяй, че разочарованието никога няма да те спре да си върнеш надеждата и да повярваш, че нещата ще се оправят.

Върни си хората, които са ти близки

Разбира се, това невинаги означава, че си ги изоставила. Може да поддържаш връзка с тях. Да публикуваш често в социалните мрежи, за да ги държиш информирани за живота си. Но понякога дигиталният свят невинаги е добър заместник на реалния, защото независимо от напредъка в комуникациите, прегръдката никога няма да бъде заменена, да кажеш лично „Обичам те!“ никога няма да излезе от мода, а просто да присъстваш физически винаги е над всичко казано и изпратено под формата на съобщение.

Работата ти помага да живееш, но тя не те държи жива – семейството го прави.

Независимо от болките и провалите, семейството винаги е било безопасното място, в което да се скриеш или дори да паднеш по гръб. Целият свят, по един или друг начин, може да те накара да се чувстваш зле, но най-безопасният начин да се спасиш от него е дома на семейството, защото то винаги ще те приема по начин, по който никой друг не може. Защо? Защото смисълът на любовта е да подкрепиш някой, когато другите са се отрекли от него.

Върни си себе си


„Мразя себе си“ или „Мразя те“. Кое звучи по-тежко? Често срещаш хора, които обичат да обвиняват другите. Но най-често, в момент на несигурност, обвиняваме себе си. Винаги намираме причина да смятаме, че именно ние сме виновни за даден провал. Колкото повече мислиш за това и смяташ, че е вярно, толкова по-труден ще бъде животът ти. Тези мисли те карат да оставиш изминалата година с повече болка, отколкото с радост. Това те кара да си спомняш всички лоши неща и така никога няма да можеш да ги забравиш. Понякога най-голямата награда не е просто да погледнеш напред към новата година, а да успееш да си простиш за миналото си и да се изправиш пред бъдещето си. Опрощението не започва изцяло с думите „Прощавам на другите“, започва с думите „Прощавам на себе си“. В началото никога не е лесно, но запомни, че никога няма да бъде невъзможно. Ако успееш да се опознаеш, ще успееш да си припомниш, че никой не е съвършен и че винаги можеш да започнеш с някое начинание отново.

В най-голяма степен, да успееш да си върнеш важните неща, е триумфалната прогресия в живота с Бога на твоя страна, независимо дали мислиш, че в дадени моменти печелиш, а в други губиш.

Не става въпрос за това, което умът ти те е накарал да направиш, а за това, в което сърцето ти те е накарало да повярваш. Когато имаш надежда, вярвай в непознатото и бъди доволна от настоящето, дори ако бъдещето изглежда неясно. Когато до себе си имаш семейството си, знай, че един лош ден на работа няма да доведе до лош ден у дома. Когато имаш себе си, знай, че животът продължава и дори да преживееш тежък ден, утре ще те чака сутринта, изпълнена с вяра и надежда.