Лекарят тичаше по коридора на болницата, беше повикан по спешност за операция. Пристигна по възможно най-бързия начин, преоблече се и се запъти директно към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.

Виждайки доктора, мъжът започна да крещи:

— Защо се забавихте толкова? Не знаете ли, че животът на сина ми е в опасност? Нямате ли чувство на отговорност?

— Съжалявам, дойдох по-възможно най-бързия начин, след като ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.

— Да се успокоя?! Какво би се случило, ако вашият син лежи на операционната маса, сега? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият син умира, докато чака лекар, какво ще направите? — ядосано крещеше бащата.

Лекарят отново се усмихна и отговори:

— Ние ще направим всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.

— Да давате съвети, когато не сте пряко засегнат, е лесно – промълви бащата.

Операцията продължи часове, след което лекарят излезе щастлив от операционната:

— Операцията мина добре. Синът ви ще се оправи – каза лекарят и без да дочака отговора на бащата, продължи – Ако имате някакви въпроси, обърнете се към сестрата, моля.

— Но защо е толкова арогантен? Той дори не изчака няколко минути, за да го попитам за състоянието на детето ми! – недоволстваше мъжът пред приближаващата сестра.

По лицето на медицинската сестра се стичаха сълзи. Тя му отвърна:

— Синът на лекаря загина вчера при пътен инцидент. Той беше на погребение, когато му се обадиха да дойде да оперира сина ви. И сега, след като спаси живота на детето ви, той си тръгна, за да се върне на погребението.