Понякога животът е ужасен, наистина. Живеем в реалност, в която се сравняваме с другите. Когато минаваме през труден момент, не ни е лесно.
Забелязваме всичко около нас. Виждаме и как хората си тръгват, разминаваме се. Те се смеят и забавляват, а ти отвътре изгаряш. Чувстваш се празна и мислиш, че на никого не му пука.
Но дори и да им пука, те не преминават през същото, на което ти си подложена. Ти страдаш, а самотата ти не е твоя приятелка. Бориш се с всички сили, но нищо не изглежда да се получава. Но трябва да се справиш.
Можеш да се разсееш. Наспи се. Пийни. Яж сладолед. Така ще избягаш от тъмните мисли в главата ти. И все пак трябва да спечелиш тази битка. Знам, че е мъчение, но ти трябва да се сприятелиш с него, за да спечелиш тази битка.
Не заслужаваш това да ти се случва, но е така. Разрушава те и боли. Срива самочувствието ти. Ти няма как да си същата. Замисляш се как е възможно да се възстановиш след всичко това…
Ти си станала по-силно и знаеш как да се бориш. Животът е като увеселително влакче, което няма как да отиде нагоре, ако не тръгне първо надолу. Ти си различна. Не по-добра, а различна, защото пътищата, които са ти се разкрили, са невероятни.
Всичко се случва с причина. Всяка спънка по пътя, ще те тласне в нова посока. Понякога животът може да е непоносим, но е твой. Уникален е. Това, което ти се случва, е правилното за теб.
НАЗАД
