Проф. д-р Никола Григоров е специалист гастроентеролог, вътрешни болести и диетика в гр. София с над 35-годишен практически опит
Гастритът, заедно с рефлуксната и язвената болест, влизат в голямата група на т. нар. „болести на повишена киселинност“. Всеки 2-ри или 3-ти човек, особено след 40-годишна възраст, има оплаквания, които отговарят на тези заболявания. Най-честите симптоми, които ориентират пациента и впоследствие лекаря, са т. нар. „горнодиспептични оплаквания“ - появата на киселини, немотивирано парене, позиви за повръщане. Следва болката, която е с различна интензивност, с различно местоположение в горната част на корема, с разпространение вляво и вдясно. Най-важното е, че се променя начинът на живот. Спокойствието – както в ежедневието, така и по време на хранене, се нарушава, комфортът на храненето изчезва.
Доколко са сериозни тези заболявания?
Когато говорим за клиничното състояние или за болестност, аз следвам становището, че няма малки и големи болести. И ако някой смята, че гастритът, язвата на стомаха или дванадесетопръстника са заболявания с по-малка социална значимост или са по-малко опасни, той греши. Не само защото се нарушава комфортът, ежедневието на пациента. А и защото тези заболявания могат да преминат в сериозни страдания, които заплашват живота му. Това изисква точна диагностика и своевременно лечение, което понякога продължава доста дълго, за да се овладеят трайно оплакванията и дискомфортът и да се създаде превенция към бъдещи по-сложни заболявания. Защото гастритът може да доведе до усложнения като кръвоизливи, язвообразуване и ракообразуване.
Колко време продължава лечението на гастрита?
Лечението на гастрита и язвата на стомаха и дванадесетопръстника не е като при пневмонията – курс на лечение за 1-2 седмици и забравяте за болестта. Започне ли това заболяване, терапията трябва да продължи дълго. Защото е налице нагласа на организма към повишена киселинност, която трябва да бъде потисната с определени лекарства. Но тя е генно предопределена и не можем да се справим с нея за 1 седмица. Преди години холандска научна група доказа, че за да се потисне тази генетична зависимост, е нужно активно лечение в рамките на най-малко 2 месеца. След това то трябва да продължи по някакъв начин за дълго време, за да влезем в режим „до поискване“. Това означава, че имаме лекарство под ръка и то трябва да се приема с години при обостряне на оплакванията – естествено, много внимателно, за да не се превиши атаката на лекарството срещу организма. И същевременно да използваме различни, по-безобидни начини на въздействие върху киселинната обмяна. Тоест започваме максимално лечение, продължаваме с намалена дозировка и завършваме с лечение до поискване. Така създаваме продължително време комфорт на пациента.
Сред най-често изписваните лекарства при състояния, свързани с повишена киселинност, са инхибиторите на протонната помпа. Има ли рискове от тяхната употреба?
В началото на моята кариера лечението беше отчайващо. Имаше едни неясни препоръки на медикаментозно лечение. Бумът дойде в началото на 80-те години на миналия век, когато в клиничната практика бяха въведени т. нар. „H2-блокери“. След това се появиха и инхибиторите на протонната помпа. Нашите пациенти заживяха комфортно и в един момент започнаха сами да приемат инхибитори на протонната помпа и H2-блокери. Но в последно време множество експериментални и клинични проучвания доказаха, че тези лекарства не са съвсем безвредни. С тях се подсушава лигавицата, което създава рискове от рак на стомаха. Това нещо постепенно завладя медицинската литература. Промениха се и представите на лекарите – ще намалим и като дозировка, и като продължителност лечението с ИПП, но не можем да ги игнорираме, защото те директно помагат на пациента. Неправилно е от медицинска гледна точка. Разбира се, лекарите трябваше да търсят алтернативи на това продължително лечение с инхибитори на протонната помпа и H2-блокери в продължение на години, за да се предотвратят тези ужасни усложнения. Защото все повече се появяваха съобщения за рак на стомаха.
Намери ли се решение на този проблем?
Светът започна да се обръща към старите медикаменти, но този път в съчетание с инхибиторите на протонната помпа. Сред тях бяха билковите препарати, които се използваха много. Тук е мястото да уточня, че все пак говорим за сертифицирани билкови лекарства с доказан произход, а не за хранителни добавки или други препарати, правени в някой квартален гараж например.
През последните години на пазара особено се открои едно билково лекарство - Гастритол, което е комбинация от перфектно подбрани билки, доказали действието си в целия свят. И то от фирма, която прави извлеците нетоксични. Защото в тези случаи технологията е изключително важна – да се запазят качествата на извлека от билката чрез високите технологии, за да се постигне лечебен ефект.
Гастритол е билков медикамент, който няма претенции да отстрани инхибиторите на протонната помпа, но до голяма степен заменя техните качества. Освен потискащ киселинността ефект, едно от големите му предимства е, че защитава стомашната лигавицата. Това означава, че лигавицата на стомаха се възстановява. Защото инхибиторът на протонната помпа единствено потиска киселинността, оттам изчезват и оплакванията. Но лигавицата остава изсушена и започват допълнителни възпалителни заболявания, които могат да доведат до раков процес.
Моята първа среща с Гастритол беше на леките форми на гастрит. Хората са склонни да се лекуват с природни лекарства за сметка на химическите и много от тях овладяха своите оплаквания само с билковото лечение. Тогава направих едно клинично наблюдение. Пациентите бяха разделени на 3 групи – едните приемаха само инхибитор на протонната помпа, вторите приемаха едновременно инхибитор и Гастритол, третите бяха на лечение само с Гастритол. Оказа се, че тези, които в продължение на 1 месец бяха с комбиниран прием на инхибитор на протонната помпа, потискащ киселинността, и Гастритол с протективния си ефект, а след това продължиха само с поддържащата лека терапия с Гастритол, са значително по-добре отколкото другите 2 групи. Това са и настоящите ни препоръки и начин на поведение към тези пациенти. А именно - започваме с инхибитор на протонната помпа в комбинация с Гастритол. След 1 месец инхибиторът се прекратява и продължаваме само с билколечението. Или още след първия месец пациентът остава в състояние на режим на поискване и си взема инцидентно инхибитор, по всяко време, ако в хода на билколечението той получи някаква гастритна криза. Това е и препоръката ни занапред да провеждаме така лечение. По този начин правим превенция на раковото заболяване на стомаха.
Как препоръчвате да се приема Гастритол?
Гастритол се приема 3 пъти по 20 капки 15-20 мин. преди хранене или 1 час след хранене – тогава, когато стомахът оголва лигавицата си. Потискането на киселинността, протекцията е тогава, когато лекарството се приема на гладен стомах, с открита лигавица. Когато дойде храната, тя взема част от киселинността, но се губи и концентрацията на лекарството в организма.