Аз: Може ли да те питам нещо?
Съдбата: Разбира се.
Аз: Обещай, че няма да се ядосваш...
Съдбата: Обещавам.
Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много неща?
Съдбата: Какво имаш в предвид?
Аз: Ами, сутринта колата ми запали след цяла вечност.
Съдбата: Добре.
Аз: На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Съдбата: Хъм.
Аз: По пътя за дома батерията на телефонът ми падна, точно като ми звъннаха.
Съдбата: Добре.
Аз: И за връх на всичко това, когато се прибрах, исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше!!! Днес нищо не беше както трябва! Защо направи това?
Съдбата: Да видим сега... Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на твоя път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз (засрамен): Ооо...
Съдбата: Човекът, който ти направи първия сандвич днес беше болен и Аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа.
Аз (смутен): Добре.
Съдбата: Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз (тихо): Ясно...
Съдбата: О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз: Съжалявам...
Съдбата: Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш … във всичко – в доброто и в лошото.
Аз: Ще ти се доверя.
Съдбата: И не се съмнявай, че моят план за твоят ден е винаги по-добър от твоя.
Автор: Неизвестен
НАЗАД
