X

Различната история зад историята

от в 13:52 на 28.01.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Различната история зад историята

Различната история зад историята

Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. "Прекрасна утрин!" – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете й се изпълниха с мирис на кипариси и сол.

Мадлен бе красива. Все още. Времето не бе успяло да заличи напълно красотата й. Годините не бяха замъглили синевата в погледа й. Съзнанието, умът й бяха млади. Все още млади, както когато бе на 11 години. Тя си спомни. Пред затворените й очи изплува неговия образ. Йозеф...13-годишен, усмихнат, пролетен, дни преди да постъпи сред редиците на хитлерюдент. Онзи нейният Йозеф с неговите мечти и идеали...

Ставите й започнаха да пукат. Санитарката й помогна да седне отново в удобното кресло. Красивото море изчезна от погледа й. Спомените обаче останаха. Заплува в тях...

Винаги ще го помни така. И тяхната детска любов, и нея ще я помни - нали, си бяха обещали. Още пишеше на стената на родния й дом СТО, с големи букви. Когато внукът й поиска да ремонтира къщата, тя не разреши. Заради онова СТО, изписано с ръката на Йозеф. Заради него. Нали си бяха обещали.

Такъв си беше той - идеалист, принципен. И тогава Йозеф мечтаеше... Все още, после баща му пречупи всичко в него и брат му. Баща, който мечтаеше синовете му да бъдат свещеници. Духовни хора, отрекли се от материалното. И когато разбра за тяхната тайна, за тяхното СТО, пребледня. Изпрати Йозеф при нацистите. Там му е мястото, засега - каза той. А Мадлен страдаше и се молеше нейното момче да не участва в битка. Не я беше страх за живота му, беше я страх за душата му. Ако Йозеф участваше в битка и убиеше човек, той... нямаше да е същият, нейният.

Санитарката я изтръгна спомените. Мадлен механично изпи шепата лекарства и чашата мляко. Тя знаеше, че няма смисъл да го чака и да се надява. Йозеф нямаше сили да се изправи срещу баща си и срещу бъдещето си. Но не му каза... Никога не му каза, че не се сърди. Напротив, тя плака, когато го провъзгласиха за папа. Децата й си помислиха, че тя плаче от гордост. Все пак не всеки ден приятелят ти от детинство става глава на римокатолическата църква. А тя плачеше от мъка. Нейният Йозеф вече бе Бенедикт XVІ.

Сивият прах бе полепнал по секцията. Ръцете й трепереха. Задъхваше се... Влажните й сълзи миришеха на море. Санитарката разтърси крехкото тяло на умиращата жена. Огледа се безпомощно за паникбутона. Тогава видя надписа в праха.
Силно те обичам...(СТО)



Теми   история | любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.