Още преди години историята на Сестра Хелън Меросла става достояние на света, благодарение на списанието „Рийдърс Дайджест”. Ние искаме да ти я припомним, защото тя ни дава много ценен урок.
Сестра Хелън била учителка по математика в католическото училище в Минесота. Един ден учениците ѝ в 8-и клас изглеждали потиснати и изморени, затова Хелън се почудила как да ги развесели. И тогава ѝ хрумнало да им даде един специален „изпит”.
Тя им казала да извадят по един лист и да напишат имената на всички ученици в класа, всяко на нов ред. След това ги помолила да напишат срещу името на всеки най-милото нещо, което се сещат за този техен съученик. Накрая на часа всички ученици предали листовете си. Било петък и през уикенда Сестра Хелън прочела написаното. Тя записала на отделен лист за всеки ученик милите думи на съучениците му.
В понеделник раздала на учениците листовете и не можела да повярва какъв успех е постигнала малката ѝ задача. Всички деца били развълнувани, чували се коментари като „Не знаех, че ме харесват толкова много”, „Наистина ли всичко това е казано за мен?”... Задачата не била обсъждана в час, но учителката знаела, че е постигнала целта си – учениците ѝ повярвали в себе си.
Години по-късно, когато тези деца вече били пораснали, учителката научила съкрушаваща вест – един от учениците ѝ – Марк Еклънд, загинал във войната във Виетнам. Погребението се състояло в Минесота и мнозина от съучениците му, заедно с учителката по математика, присъствали.
След погребението бащата на загиналото момче приближил учителката и ѝ казал: „Искам да ви покажа нещо”. От портфейла си мъжът извадил сгънат и овехтял лист хартия. Личало си, че е разгъван и сгъван много пъти, на места дори бил залепен с тиксо „Открили са този лист сред вещите на сина ми. Предполагам можете да го разпознаете?” Този лист бил същият онзи лист с най-милите неща, които съучениците на Марк мислели за него.
„Много ви благодарим за това”, казала майката на момчето. „Синът много държеше на този лист.”
И тогава се случило нещо невероятно – много от съучениците извадили своите листове, защото повечето ги държали в портфейлите си. Други ги били сложили в албуми или дневници, за да ги съхранят. Един от учениците ѝ казал: „Мисля, че всички сме ги запазили. Как бихме могли да изхвърлим нещо подобно?”
Тази мила история ни напомня да прегърнем любимите си хора, да им кажем колко много значат за нас и да бъдем добри с другите. Защото понякога един малък жест от наша страна може да означава много за друг.
НАЗАД
