X

Скъпи майки, моля ви, игнорирайте „доброжелателната“ помощ на всички около вас

от в 10:00 на 29.10.2017 в Всичко за теб | Семейство


Скъпи майки, моля ви, игнорирайте „доброжелателната“ помощ на всички около вас

Скъпи майки, моля ви, игнорирайте „доброжелателната“ помощ на всички около вас

Скъпи майки!

Особено тези от вас, които имат първо дете – обръщам се към вас. Ако сте като мен и излизате от болницата с новородено, най-вероятно се чудите накъде да помете и къде да се скриете с бебето си, чието оцеляване зависи от вас.

Предполагам, че вече имате огормна колекция от съвети за това как да храните бебето си, колко дълго е нормално да плаче и дали е полезно да използвате биберон или не. Не се безпокойте – няма да ви дам поредния!

Скъпи майки, съветът ми е много простичък: няма значение какво и как правите с детето си, винаги ще се намери някой, който да ви осъди. Направете всичко възможно да го игнорирате. Фокусирайте се върху нещата, които ви успокояват и ви карат да се чувствате комфортно. Научете се, че вие и вашето бебе сте единствените съдници, които могат да съществуват.

Много е лесно да се каже, да! Но да бъде направено е малко по-трудно, тъй като хората, които ще ви "съветват" най-често ще са ваши близки и роднини. Особено ако семейството ви е като моето – майка, баща, сестри и братовчеди, които смятат, че трябва да бъдат активна част от възпитанието на детото ви.
Бях изумена, когато установих, че има и много непознати, които смятат, че трябва да изкажат мнение и то срещу неща, които усещах като най-дълбоките си инстинкти.

Преди 18 години се роди първото ни дете. Тогава бях най-щастливата жена на света, защото той се появи след четири болезнени аборта. На 33 г. най-накрая прегърнах новороденото си момче и можех да осъществя всички неща, за които бях бленувала почти цял живот. Чувствах се така, сякаш бях посветена в някаква дълбока тайна.

Със съпруга ми се преместихме от апартамент в къща и аз напуснах работа, за да мога да прекарвам време си с бебето. Никога дотогава не бях изпитвала подобна благодарност в живота си, но дойде самотата, която не бях очаквала.

В опити да изляза от къщата и да намеря майки, с които да се запозная, стигах само до разходка около блоковете. Независимо дали валеше, или пък беше студено, аз и детето всеки ден бяхме навън и се разхождахме по улиците в съседство – често спирахме за кафе, пазарувахме в супермаркета, ходехме в парка или в библиотеката. Много често ми се случваше да получавам забележки за това кое и как правя от познати и непознати – винаги беше твърде студено или твърде топло. Не съм сложила шапка или пък е трябвало да махна якето...

Веднъж го бях сложила в детска люлка, когато беше на 4 месеца. Разбира се, държах го много внимателно... Но се появи един баща с две деца, който ми обясни, че детето ми е прекалено малко за подобни дейности. Някак бях свикнала с това и просто се усмихнах, благодарих за съвета, въпреки че усетих осъдителния тон на същия този господин.

Прибрах се у дома и се разплаках. Сякаш не бях добра майка!

След Том се появиха още два малчугана и така критиката стана почти постоянна. Малко по-късно намерих социалните медии и видях, че е много естествено хората да споделят проблемите си там. Но ако трябва да съм честна.. .аз съм била късметлийка, защото чувах критика само в реална среда.

Децата ми са вече големи и все още не мога разбера, защо хората приемат майките като човек, който постоянно има нужда от съвет?

Научих едно – винаги ще се намери някой, който да бъде ваша опозиция! Обичам майките, които се учат сами, а не слушат постоянно какво трябва и не трябва да правят. Вашето усещане винаги е най-правилното! Не забравяйте и не подценявайте себе си! Вие и бебето ви знаете най-добре!



Теми   възпитание | дете | майка | съвети

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.