Съжалявам, че съм трудна за обичане

Не мога да си спомня от колко време се боря с депресията. Опитвам се да овладея емоциите си, но невинаги е лесно, когато някой влиза в живота ми и си играе с тях.

Опитах се да се убедя, че съм по-добре сама за мен и за околните. Колкото и малко да им споделям, имам чувството, че съм им в тежест. По принцип съм интроверт, но колкото повече време прекарвам самотна, толкова повече изпадам в депресия. Имам нужда от хора в живота ми, които да ме разсейват. Искам да имам човек до себе си. 

Извинявам се на този, който ме обича. Знам, че не си знаел в какво се въвличаш. Съжалявам, ако е прекалено много за теб, ако съм ти в тежест. Не исках да е така.

Щом открия любовта, умът ми се обърква. Бях в токсична връзка, която ме разби напълно. Всеки момент ме изпълва със страх, че новата ми връзка ще приключи, ако съм щастлива. Повтарям си как не заслужавам щастие.

Не искам да живея в страх. Свикнах с изневерите, невърнатите обаждания и игнорирането. Не искам да премислям всичко. Не искам да отблъсквам любовта. Искам да съм отворена за нея, за тази, от която съм част. Искам да се науча как да не съм в тежест, как да пусна стените около мен. Те ме ограничават от толкова време насам, но знам, че аз съм тази, която трябва да ги разруши. Аз не съм се провалила. Това е част от недостатъците ми.