Точно когато си помислих, че животът за мен е приключил, когато загубих всяка надежда и вълнение, когато всичко започна да се разпадна, ти влезе в ежедневието ми и превърна сгъстяващия се мрак в света ми в танцуващи пастелни нюанси.
Не е лесно да повярваш отново, да продължиш нататък и да изпиташ същите чувства и положителни очаквания по начина, по който си ги преживяла при първата ти любов. След всичките провалили се взаимоотношения, след всички борби, които сякаш се повтаряха ежедневно бях убедена, че ще изживея сама и без любов остатъка от живота си. Може би никой нямаше да сподели идеалния любовен живот с мен и това всъщност е трудно за приемане. Защото вярвах, че е по-добре да умреш млад, отколкото да живееш дълго сам. Но трябваше да бъда силна. Трябваше просто да продължа да живея и да спра да мечтая за блажена безкрайна любов.
С времето станах хладна и цинична. Заключих сърцето си и хвърлих ключа в океана. „Трябва да се науча да бъда щастлива и сама“, помислих си аз. И се заклех, че никога повече няма да бъда толкова глупава, че да повярвам отново в любовта. Трябваше да бъда жестока и твърда. Трябваше да усъвършенствам умението да казвам „не“ на любовта и на копнежа да бъда обичана. Но един ден ти ми каза, че се чудиш защо животът ми изглежда като лишен от цялата радост, която трябва да съдържа и аз не можах да отрека, че това не е вярно. Да, бях щастлива да бъда независима.
Но не бях щастлива, живеейки в горчивина.
Ти ми каза, че не заслужавам такава болка. Убеждаваше ме да дам на любовта още един шанс. Да я допусна отново в сърцето си, след като почука, за да се почувствам отново цяла, като си позволя отново да усетя магията на любовта. И за моя изненада, душата ми усети лека утеха, когато ти прошепна „добре е да започнеш от начало“.
Може би точно това бяха думите, които копнеех да чуя. Думите, които мислех, че никой никога няма да ми каже, защото хората вече не вярват в силата на сърцето ми, което беше разбивано толкова пъти. Беше толкова трудно, че в мен се беше загнездила дълбока, постоянна меланхолия и горчивина. Но ти дойде и промени всичко! Повярва в способността ми да се надявам на бъдещите чудесни моменти и не ме виждаше като човек, чиято стойност се е обезценила, въпреки вътрешните белези, които носех. Ти донесе това неуловимо щастие в живота ми, за което съм толкова благодарна.
Благодаря ти, че отми всички мъчителни спомени. Благодаря ти, че премахна стените на това, което трябваше да бъде освободено. Благодаря, че отклони мислите ми от човека, когото не можах да преодолея, върху нещата, за които трябва да помисля най-много и върху хората, с които все още мога да споделям щастието в живота. Благодаря ти, че изкорени всичките ми страхове и излекува травмите ми. Благодаря ти, че ми напомни, че е добре да започна от начало.
Беше хубаво да започна отново, защото заслужавам да се наслаждавам на истинската любов, която откривам сред хората. За мен беше добре да започна от начало, защото всяко начало носи повече мъдрост и сила и защото това е знак на прошка, на вяра, на пълно възстановяване. Радвах се, че мога да опитвам отново и отново, докато не получа това, което наистина искам и заслужавам. И беше добре да започна отново, защото животът е за победата, загубата и след това отново за победата.
Така че сега, без никакви колебания, продължавам напред и давам на любовта още един шанс.
Защото с теб най-накрая съм сигурна, че започването отначало вече няма да доведе до болезнен край.
НАЗАД
