X

Ти си невероятна майка (дори да не обичаш всеки момент от майчинството)

от в 09:10 на 16.05.2017 в Всичко за теб | Семейство


Ти си невероятна майка (дори да не обичаш всеки момент от майчинството)

Ти си невероятна майка (дори да не обичаш всеки момент от майчинството)

Джени Рапсън е майка на три деца и много добре знае, че майчинството е прекрасно, но си има и своята „тъмна“ страна – непослушните деца, вечните преговори и припирни, множеството задължения, липсата на свободно време, изцапаните мебели (и задни седалки на колата, и стените, и дрехите, и... като цяло всичко някак успява да бъде изцапано от децата)...

Въпреки че всяка майка понякога подлага под съмнение своите умения и няма как да се радва на всеки миг (кой обича да чисти повръщано от задната седалка на колата?! Не и ние!), то на Джени ѝ отнема 9 години, за да разбере, че не е нужно да си съвършена, за да си добра майка, защото децата не търсят съвършенство, те търсят твоята любяща, нежна ласка.

Ето какво пише Джени за майчинството, за това да се грижиш за дете със забавено развитие и за Деня на майката, който в САЩ беше този уикенд:

„Винаги съм харесвала Деня на майката, но едва след като натрупах няколко годинки опит, открих в него истински смисъл.

Отне ми 9 години, за да повярвам, че заслужавам да го празнувам.

Обичам децата си с цялото си сърце и ми харесва да бъда майка, но има и неща, свързани с майчинството, които изобщо НЕ обичам. В такива моменти вината ме обземаше. Просто не можех да се „радвам“ на всеки момент. Когато детето ти е оповръщало задната седалка на колата, когато е напълнило памперса 3 минути, преди да излезете от вкъщи, когато едва държиш очите си отворени от изтощение, защото бебето ти предусеща кога си заспала и веднага започва да плаче (и всичко се повтаря на 45 минути)...

Не се радвах на тези моменти. Ядосвах се на такива моменти. Затова приемах шоколадите и подаръците резервирано – нима наистина ги заслужавах? Дали заслужавах картичките, на които пише, че съм „най-добрата майка“?

Докато бях в 7-ия месец, бременна с третото ми дете, второто ми дете беше диагностицирано със сериозно забавяне в развитието. Бях съкрушена, уплашена, объркана... нямах абсолютно никаква идея какво трябва да направя и какво ме очаква.

Повече от всякога бях убедена, че не съм достатъчно добра майка на дъщеря си. Може би Бог е трябвало да ѝ отреди по-способна и по-смела майка?

Но бързо отхвърлих тази мисъл. Дъщеря ми имаше само мен и щях да направя ВСИЧКО, абсолютно всичко възможно, за да ѝ помогна да развие пълния си потенциал. И така и направих. Докато се грижех за новороденото си дете, помагах на 4-годишната ми дъщеря да се научи да говори правилно и да пише специалните си домашни, предписани от терапевта. Докато тя беше при този терапевт, аз кърмех сина си в чакалнята. Успявах да обикалям с нея по лекари и все пак навреме да взема най-голямото си дете от училище. Малките ежедневни моменти се натрупваха и въпреки че не се радвах на всичките, обичах целия процес. Работих упорито, ден след ден, бях майката, от която моето момиче се нуждаеше... и ето че тя напредваше. Бавно, стъпка по стъпка, преодоля всичките си проблеми и навакса в развитието си. И резултат е нещо, което обичам и ценя.

Затова, когато настъпи Денят на майката през 2012 г. и Софи успешно завърши предучилищна, осъзнах нещо. Успях да стигна до прозрението, че напълно заслужавам да празнувам Деня на майката.

Осъзнах, че съм помогнала на дъщеря си да направи нещо голямо с малки крачки. Разходките, четенето на книжки, терапевтичните игри... малко по малко всичко се натрупваше.

Чувствах се виновна, защото не обичах всеки момент, който прекарвах с дъщеря си, но все пак правех всичко по силите си. Чистенето на повръщано, люлеенето на бебето по цяла нощ, безкрайната смяна на памперси, нежното, но трудно обличане на немирно дете... тези моменти също се натрупваха. Всичко, което правех, независимо обичано или не от мен самата, беше направено с цялата ми любов... и само това имаше значение.

Малките неща бяха също толкова важни, колкото това да помогна на дъщеря си да се пребори със забавеното си развитие. Единствено съжалявам, че ми отне толкова време да го осъзная.

През 2012 г. най-накрая разбрах, че не е нужно да обичаш всеки момент, за да бъдеш невероятна и страхотна майка.

Единственото, което трябва да направиш, за да бъдеш страхотна майка, е да бъдеш до детето си в големите и малките моменти.

Честит празник, скъпи майки! Вие сте невероятни и всяко малко нещо, което правите, има значение.“



Теми   майка | майчинство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.