Той не беше твоята сродна душа, но ти го знаеше. Нерешителността ти се появява, когато не можеш да приемеш, че това е така.
Той не бе сродната ти душа, той беше онзи, който спираше развитието ти. Ти влагаше енергията си в него. Връзката ви бе хубава, защото ти я направи такава. Ти й даде красота.
Той изглеждаше перфектен, но с времето това се промени. Истинските сродни души правят обратното. Те се разкриват, когато си с тях. Той бе идеален за момичето, което беше, но не и за жената, в която искаше да се превърнеш. Той бе стара карта за любовта, която ти мислеше, че познаваш напълно.
Ти не откри себе си в него. Ти ставаше тази, която той искаше, и му вярваше. Не беше щастлива, ако не сте заедно, и не можеше да си представиш живота без него. Това не е любов, а пристрастяване, сигурно място и зона на комфорт, която не желаеш да напуснеш.
Той не бе твоята сродна душа, а разсейване. Твоето временно решение, което ти даваше почивка от всички проблеми, пред които трябваше да се изправиш.
Знаеш това, защото той изчезна, когато ти откри себе си.
Истината е, че не бива да губиш така хората, но се случва.
Той бе урок, но се оказа, че не бе онзи, който ти искаше и се надяваше.Той не бе бъдещето ти и те остави с много въпроси.
Истинската ти сродна душа няма да те наранява и ще е до теб. Ще ти показва правилния път. Ще те научи на важни неща за теб, за живота и за бъдещето. А въздействието му? То ще бъде огромно и постоянно, дори и да забравиш името му или външния му вид. Това е целта му.
Той не бе такъв, а точно обратното – начин да оцелееш. Не можеш да се сърдиш на себе си.
Понякога трябва да счупим собствените си илюзии, за да разберем какво е истинско. Понякога се налага да преживееш всичко отново, за да стигнеш там, където искаш.