"Съжалявам, че пропуснах вълнението в очите ти днес, докaто така силно продължаваше да ме молиш да те гледам, докато си играеше с куклите в кухнята ти. Бях заета да върша поредното задължение, залепена на екрана, вместо да погледна радостта в очите ти...
Съжалявам, че буквално трябваше да ме молиш да спра за минутка и да ти обърна внимание, казвайки ми: „Мамо, виж ме! Виж ме!", докато се опитваше да ми кажеш нещо, което беше толкова важно за теб. Мислех, че задачите, които ми предстоят, са най-належащи, а бях толкова сляпа...
Пренебрегнах едно от най-ценните неща, които имам... ТЕБ!
Твоите ръце са най-безценното нещо около врата ми. Твоят смях е най-красивата музика за ушите ми. Усмивката ти е най-вълшебното изкуство, което съм виждала. Животът ти е най-красивият подарък, който някога съм получавала!
Съжалявам, че забравих. Съжалявам, че бях такъв егоист. Съжалявам, че пропуснах моментите.
Съжалявам, че не разбрах, докато не заспа дълбоко, а сега се взирам в затворените ти очички и искам да прошепна тихо "Съжалявам"... Но ти вече сънуваш и ако ме сънуваш, какво ще видиш? Ще видиш ли очите ми, вперени в твоите, усмивката ми, отразяваща твоята, смеха ми, толкова радостен заради твоя? Или ще ме видиш ангажирана с всичко онова, което винаги правя, на заден план, казвайки ти "Изчакай малко, мами!" или "Браво, страхотно се справяш!", докато обръщам глава към теб за по-малко от половин секунда?
Съжалявам, малък мой свят! Съжалявам, мое ВСИЧКО!
Толкова съм щастлива, че утре е нов ден.
Щастлива съм, че се грижиш достатъчно за мен в момента, в който продължаваш да търсиш внимание, дори след като вече вероятно си се почувствала игнорирана от "по-важни неща". Но знай, че си безценна за мен!
И утре ще избера да те видя! Истински! Обещавам!"
Мама
НАЗАД
