Сигналите са навсякъде около теб. Не съм сигурна дали трябва да се оттегля или да продължа да ти пиша.
Ти се държиш различно всеки ден. Не знам какво искаш от мен.
Един ден ти пиша и ти ми отговаряш с една дума, което ме кара да мисля, че не се интересуваш от мен, че не съм твой приоритет и трябва да се откажа. Макар и да съм прекалено наивна, все пак ти пиша всеки ден.
Когато ти пиша на следващия ден, ти се държиш по-различно. Флиртуваш и ме обсипваш с внимание.
Ако се държеше по един и същ начин, нямаше да имам проблем с това да реша какво искаш от мен. Ако се държеше грубо, щях да се откажа. Щях да знам, че заслужавам нещо по-добро.
Ти ми пращаш различни сигнали. На единия ден си общителен, а на следващия си груб. Не мога да разбера настроенията ти. Не мога да разбера дали трябва да се боря за теб или просто имаш лош ден.
Всеки ден ти давам нов шанс да ми покажеш, че ме искаш. Може би действията ти трябва да ме откажат от теб, а може би търсиш друга.
Мога да си тръгна, но не искам. Това е проблема. Не съм сигурна дали няма да ми загубиш времето, ако започнем връзка.
Ако се интересуваш от мен, бих се радвала да продължим да си пишем. Ако не искаш да си с мен, няма да си губя времето с теб. Бих се отказала и бих уважила решението ти.
Фактът, че не съм сигурна какво искаш, ме подлудява. Не мога да разбера знаците, които ми изпращаш.
Кога трябва да се откажа от теб? Не съм сигурна къде е границата между това да се опитвам да те впечатля и отчаяно да търся вниманието ти.
Не съм сигурна дали трябва да изтрия номера ти, или да ти кажа колко означаваш ти за мен. Не знам кое е правилното.
Кога трябва да спра? Мисля, че трябваше да е отдавна.
НАЗАД
