Мълчаливо се утаявам в лицата на други жени. Особено в устните им, ако са заоблени като моите, но вкусът им е мътен бяг към моята същност. Опитваш ги и се давиш в разочарование, което те помита в студените си вълни.
Утешаваш се с остатъците ми, подобни на видение, в разкривените тела близо до теб. Казвал си го. Запълваш стомаха си, който остава вечно празен, с храна от масите, където можехме да правим любов, да се обичаме като невидели суровия свят. Сега коремът ти стърже за малко топлина.
Как успяхме да разкривим толкова много прочита, който си правихме взаимно и който толкова ми помага да прочитам другите, и все да се връщам теб да пиша. Всичко е наред, защото тази буря ще отмине, лятото още отказва да си отиде, а новите книги има на кого да ги чета и кой да ги разбира по-добре, докато не слуша моя прочит, а създава свой за мен.
НАЗАД
