X

Защо е вредно родителите да контролират децата си прекалено много

от в 10:00 на 12.08.2017 в Всичко за теб | Семейство


Защо е вредно родителите да контролират децата си прекалено много

Защо е вредно родителите да контролират децата си прекалено много

Всичко започна съвсем невинно - Сузи помагаше на дъщеря си Джейн с нейната диорама (умален макет на местност). Дъщеря й започна диорамата сама, но Сузи забеляза, че изглежда, сякаш тригодишно дете я е правило. Знаеше, че трябва да се намеси или дъщеря ѝ няма да получи добра оценка по проекта и ще се разстрои, когато види колко добре изглеждат тези на другите деца. Сузи беше наясно, че всички останали родители ще помагат на децата си. Не искаше работата на детето й да изглежда като шега. Сузи свърши толкова добра работа по диорамата на дъщеря си, че получи 6+. Какво облекчение, при положение, че знаеше, че диорамата, която Джейн беше започнала, щеше да доведе до провал.

След това Сузи започна да помага на Джейн с други проекти, есета и дори допълнителни задачи като дебати и речи. Джейн изкарваше най-високите оценки в училище и учителите й я обожаваха. За съжаление, дойде ден, в който Сузи повече не можеше да помага на Джейн - малката влезе в колеж и се оказа претоварена. Вместо да изкарва шестици, тя едва успяваше да докара до четворка. Чувстваше се стресирана, победена и депресирана.

Случаят на Сузи е доста често срещан.

Конкурентната ни култура кара родителите да се опитват все по-усилено, щом става дума за родителски грижи, което води до феномена "родител-хеликоптер". Много родители вярват, че дават най-доброто от себе си. За съжаление, този максимум изкривява уменията и те вече не са от полза. Например родител, който помага на детето си с домашната, когато детето има проблеми и моли за помощ, е съвсем различен случай от родител, който сяда до детето си всяка вечер, а детето пише домашни под зоркия му поглед и контрол.

Да бъдеш "родител-хеликоптер" означава да стигнеш до крайност, която вече не е полезна или благоприятна в дългосрочен план. Тези родители взимат контрол над живота на детето си, което е в ущърб на хлапето. Има голям ръст на подобен тип възпитание и това води до броя на деца, които се затрудняват да напуснат дома на родителите си и да започнат да живеят като възрастни. Прекаленият контрол вреди на децата в дългосрочен план.

Проучванията показват, че има връзка между децата с "родители-хеликоптери" и развитието на депресия и тревожност. Това изследване също така показва, че тези младежи имат по-лоши умения за справяне, по-малка способност да мислят творчески самостоятелно и затруднения при разрешаването на проблеми.

Как родителите се превръщат в „родители-хеликоптери“?

Първата причина повечето родители да се превърнат в "родители-хеликоптери", се крие в това, че те искат децата им да бъдат в безопасност. Такива родители например следват плътно децата си на игралната площадка, държейки ги, докато се спускат по пързалката, от страх, че ще се наранят, ако си играят сами.

Някои страхове са оправдани, но някои разпръскват страха и постепенно той обхваща не само майката и таткото, но и останалите членове на семействата. Да позволите детето ви да се нарани леко на детската площадка не е нещо лошо и дори е полезно в дългосрочен план, тъй като детето се научава да внимава повече. В противен случай детето може да пострада по-сериозно, когато се сблъска с по-екстремни физически предизвикателства, като например да кара скейтборд, докато родителите му не са наоколо, за да предотвратят наранявания и постоянно да напомнят да се внимава.

Леки наранявания, когато децата са по-малки и се намират в по-безопасна среда (места, предназначени за игра на малки деца), ще им помогнат да се научат сами, че трябва да се предпазват. Децата е важно да разберат това сами, тъй като родителите им не винаги ще бъдат наоколо, за да ги защитават, особено когато пораснат.

Тези родители обичат децата си и не искат да виждат как се провалят. Те искат хлапетата им да успеят в живота и да се чувстват уверени, че се справят добре в живота. Желаят най-доброто за своите деца и техните способности. Не искат децата им да бъдат наранени и знаят, че неуспехите могат да бъдат болезнени. Но недопускането на малки провали не позволява на хлапетата да се научат как да се справят с провала, които им създава повече проблеми в бъдеще.

Егото на родителя се намесва. Твърде много родители идентифицират собственото си Аз с това на детето си. Те виждат успехите и провалите на децата си като свои. Затова искат да помогнат на своите хлапета да бъдат успешни, но това може да бъде в техен ущърб в дългосрочен план. Родителите трябва да се научат да отделят самоличността на детето си от своята заради неговото бъдеще.

Проблемите на подобен тип възпитание

Когато родителите се грижат прекалено за децата си, те възпрепятстват развитието му по следните начини:

Спират креативността

Тези домашни проекти, които учителите дават за домашно, имат за цел да научат децата да мислят творчески и да се научат да реализират собствените си идеи. Ако родителите дават на децата си своите идеи, те крадат възможността им да развиват творческото си мислене.

Вместо това родителите трябва да позволяват на децата си да се развихрят креативно, за да изградят своите проекти и задачи.

Ако детето ви поиска помощ, можете да му помогнете. Задаването на въпроси, на които не може да се отговори само с "да" или "не", водят до развитието на творческото мислене на детето. Освен това хлапетата трябва да бъдат насърчавани да мислят, дори и идеите им да са по-различни от тези на родителите.

Децата могат да изненадат родителите с креативността и решенията си.

Пречат на развитието на умения за справяне със ситуацията

Ако Джейн беше получила слаба оценка на диорамата си в първи клас, тя щеше да преживее неуспех и да се научи как да се справя с чувството. Също така щеше да помогне, ако тя беше получила оценката си сама, което ѝ дава повече автономия и власт над академичното развитие още на съвсем ранен етап. Позволяването на неуспехите позволява на децата да развият уменията си за справяне с тези неуспехи. Те също така се научават как да реагират на неуспехите като опитат по различен начин или потърсят помощ, ако е необходимо.

Вместо това родителите трябва да позволят на децата си да преживяват малки неуспехи, за да се научат как да се справят с тях.

Родителите трябва да се въздържат от спасяването на децата от всичките им малки провали. Трябва да им позволят да се провалят сами и така ще започнат да развиват характера си. Те ще научат какво е етика и ще разберат как най-добре да се справят с провалите сами.

Ако родителите спасяват децата от всичките им малки провали, тогава какво ще се случи, когато се сблъскат с по-голям провал (например да не ги приемат в мечтания университет или да ги уволнят от първата им работа) и няма нищо, което могат родителите да направят, за да решат проблема или да предотвратят провала? Това дете или млад човек може да изпадне в сериозна депресия или по-лошо, тъй като няма адекватни умения да се справя, развити по-рано в живота.

Родителите трябва да позволят на децата си да се провалят. Един родител може да помогне на детето да се справя с провала по здравословен начин. Децата впоследствие ще се научат да правят нещата по различен начин, за да постигнат по-добър резултат следващия път.

В развиването на добри умения за справяне с неуспеха, родителите трябва да предлагат подкрепа. Това означава да слушат децата си, когато се сблъскат с неуспех или трудна ситуация.

Добър начин за справяне с неуспехите е да говорите и да използвате изявления, започващи с думите "усещам". Родителите могат да помогнат на децата си да развият тези умения, като ги насърчават да изразят чувствата си за ситуацията. Този метод помага на децата да поемат отговорност за ролята си, вместо да сочат с пръст и да обвиняват останалите.

Помагането на децата да се откриват и да говорят е един от ключовите начини да им помогнете да се научат как да се справят със ситуациите. Те също така могат да разрешат проблемите си, докато се справят с трудностите, които вървят ръка за ръка с тях.

За един родител може да бъде трудно да види, че детето му изпитва тъга, гняв или разочарование. Ако обаче може да се научи как да се справя с тези чувства по-рано в живота си, това хлапе ще бъде по-добре подготвено за проблемите си като възрастен, които неизбежно ще дойдат.

Отнемат шанса за изграждане на самоувереност

Ако оценките на детето са получени за проекти, завършени изцяло или частично от родителите му, то не може да почувства увереност в собствените си способности. Децата са умни. Те знаят кога са получили оценката въз основа на собствените си постижения.

Ако родителите помагат много, детето може да се почувства, че тази помощ идва, защото то не е способно да получи добри оценки само. Родителите, които помагат през цялото време, подкопават доверието на детето в собствените му способности. Ако родителят постоянно пренебрегва идеите на детето и работи по проектите му, детето ще разбере, че работата му не струва и ще изгуби самочувствието си.

Вместо това родителите трябва да окуражават децата си да вярват в личните си умения и способности.

Това означава, че родителите трябва да позволяват да правят самостоятелни проекти, за да може детето да изкара само оценките си и да придобие увереност в способностите си.

Когато детето прави нещата само, то получава власт. Дори и оценката да не е такава, каквато родителят иска, по-важно е детето да е уверено и способно да изпълнява задачи само. Родителите не могат да бдят на детето си в зряла възраст и да му помага в задачите, които ще са му наложени в работата, затова трябва да позволяват на хлапето да върши различни неща само в ранните си години

Осигуряването на независимост при вършенето на работата ще помогне на детето да се чувства уверено и компетентно.

Пречат на взимането на решения

Когато родителите решават всичко за детето си - от дрехите му, през храната, до училищата, в които ще кандидатства, то отнема власта на детето си. Ако това дете не научи колко е важно да взима ежедневни решения, то няма да е никак подготвено за живота си като възрастен.

Вместо това родителите трябва да помагат и да насочват децата си към важните решения в живота, но също така да оставят децата съвсем сами да взимат по-маловажните решения.

За хлапетата е важно да взимат лични решения в живота си, но това може да бъде и доста страшно. Ето защо родителите трябва да започнат с малки стъпки и да развиват способността на отрочето си, когато то съзрява и демонстрира добра преценка. Един добър родител няма да позволи на 12-годишното си хлапе да си направи татуировка, защото така е решило, тъй като това е важно и постоянно решение. Но въпреки това може да му даде възможността да си купува само дрехи или да избира подаръците за братята и сестрите си на празниците.

Родителите трябва да научат децата си да взимат адекватни за възрастта си решения от съвсем рано, за да може когато са възрастни, да са направили достатъчно добри и лоши избори и да познават последствията от тях. По този начин хлапетата развиват и лични предпочитания и мнения. Това са изключително важни качества за един млад човек.

Омаловажават последствията от собственото поведение на децата

Ако родителят непрекъснато спасява детето си от лошите ситуации и не позволява да настъпят последствия, детето няма да развие разбиране за реалните последици.

Например ако едно дете непрекъснато закъснява за училище или изцяло пропуска часове, родителят може да позвъни на директора и да поеме вината и така да попречи на наказването на детето, но така хлапето няма да научи, че закъсненията водят до наказания. Те ще научат, че родителят му може да го спаси от всяка беда. Това може да доведе до високо рисково поведение в бъдеще.

Вместо това родителите трябва да позволяват на децата си да поемат отговорност за действията си и да приемат последствията.

Ще бъде ли трудно за един родител да види, че детето му е наказано или изгонено от час заради поведението си? Разбира се. Но това са нормални преживявания в училище. Целта е детето да разбере, че поведението му засяга и останалите. Последствията са от съществено значение в процеса на учене. Ако родителят винаги възпрепятства последствията, детето не научава урока. Това може да доведе до по-лошо поведение и по-тежки последствия, в които родителят да не е в състояние да помогне на детето си.

Родителите, които позволяват на децата си да се учат от последствията си, са добри родители - дори и тези последствия да са трудни за всички.

Поставят независимите умения за разрешаване на проблеми на заден план

Умението за разрешаване на проблеми е изключително важно в живота на всеки възрастен. Ако родителят винаги разрешава проблемите на детето си, то не се научава да мисли и изпълнява самостоятелно. Ако родителят винаги намира решение за отрочето си, защото се опитва да улесни живота му, той му прави изключително лоша услуга.

Как детето ще разбере какво да прави в ситуация, в която полета му е отменен или гумата му се спука насред пътя? Ще може да позвъни на родителя си за съвет, но ако този родител не може да помогне? Способността за оцеляване в реалния свят значително намалява, когато родителят отстранява всеки проблем през цялото детство.

Вместо това децата трябва да се сблъскват с решаването на проблеми от началото на живота си, за да се научат как да се измъкват от трудни ситуации. Родителите могат да дават съвети и да насочват детето си в правилната посока, но само дотам.

Например ако детето не може да намери играчката си никъде и помоли мама да я намери, какъв е най-добрият отговор? Да отиде и да я потърси или да попита детето къде за последно я е оставило и да предложи само да я намери? Второто е много по-полезно, тъй като дава на детето възможност да разсъждава и действа само. То ще намери играчката си и ще разреши проблема си със съвсем малка помощ.

Целта на възпитанието е да помогнем на децата си да развиват умения, чрез които да разрешават проблемите, с които се сблъскват в живота. Ако детето чувства, че родителите му ще му помогнат във всяка ситуация, то става зависимо и губи изключително необходимо умение за оцеляване в реалния свят.

Родителите трябва да помагат на децата си да се справят с неприятностите си със съвети и насочващи въпроси, но да дават възможност на детето си да се измъква от ситуацията самостоятелно. Това ще помогне на детето да развие умения за решаване на проблеми.

„Родителите-хеликоптери“ неволно превръщат децата си в зависими

Крайният резултат от действията на родители, които бдят над децата си, са възрастни, които не знаят как да са сами.

Децата, които растат с "родители-хеликоптери", не разполагат с необходимите умения, за да вземат решенията си в живота, да се справят, когато нещата станат лоши и не разбират последиците от неправилните си избори и лошото си поведение. Техните родители бдят над тях с години, взимайки всяко тяхно решение, завършвайки всеки техен проект и контролирайки тяхното поведение до такава степен, че детето няма възможност да развие своя собствена идентичност.

Родителите, чието его или идентичност, е тясно свързана с тази на детето им, ще взимат решения според собствената си изгода, вместо да позволяват на детето си да бъде автономно и единствено да приема насоки от възрастните. Майките и бащите трябва да осъзнаят, че независимостта и преживяването на неуспехи са от съществено значение за създаването на компетентни и успешни възрастни. Ако децата никога не изпитват неуспехи и не умеят да взимат собствени решения от детството си, те няма да успеят да го правят и в по-зряла възраст.

Родителите трябва да позволят на децата си да вършат нещата, които са в състояние да извършват и да им позволяват да допускат неуспехи и да се сблъскват с последствията, за да се поучат. Това ще помогне на хлапетата да станат автономни, уверени и компетентни млади хора, готови да заживеят сами, а не в роби, които навлизат в зряла възраст и не могат да оцеляват без своите владетели.



Теми   възпитание | деца | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.