Отново съм бременна. С първото си дете проверявах всичко в Гугъл. Този път съобщих новината като направих снимка на дъщеря си в по-голяма риза и информирах, че семейството ни ще се разраства. Нямаше нищо оригинално в това...
Нека да обясня защо се чувствам благословена с втората си бременност. Тя се случи след повече време от първата, но вече нося бебето си и забравям за това. С първото си дете се информирах за всичко по седмици и дни и всички знаеха, че съм бременна. „О, бременна съм, така че...”, „Вероятно не би трябвало, тъй като съм бременна…”, „О, знаехте ли, че съм бременна?”. Знаех всичко за бременността си и какво може да се обърка.
В момента, когато някой ме пита как се чувствам, спирам за миг. „Добре ли?” Отговорих, като си зададох въпроса: „Как се чувстваш?” Запазих си час за масаж и не споменах, че съм бременна. По-късно трябваше да го отменя, защото нямаше свободен човек за пренатален масаж. Бях забравилa да им кажа, че съм бременна! С първото си дете това нямаше как да се случи. Сега не мисля толкова за бременността си. По време на първата ми бременност дните минаваха бавно и изглеждаше, че евентуалните нередности следващата седмица няма да дойдат. Тази бременност минава много по-бързо. Дори нямам снимка, за разлика от многото на телефона ми от първия път.
Сякаш не съм същия човек от преди само преди две години. Животът ми вече е посветен на 2-годишната ми малка принцеса и нейните нужди. Докато я прегръщам всяка вечер преди да заспи, тя се взира в очите ми, без да подозира за идващото бебе. Откакто се е родила, сме само двете. Как ще реагира, когато види друго дете в ръцете ми? Любовта ми към нея е безкрайна и скоро ще се „размножи”.
Това е нещо като синдром на втората бременност... забравяш, че ще имаш бебе, а в следващия миг се притесняваш как другото ти дете ще го приеме. За щастие, лекарят ми казва, че ще се излекувам до края на лятото.
НАЗАД
