В своя текст блогърката и майка на две деца Джули Босейл засяга темата колко важно е да следиш как се чувстваш след раждането, а не как изглеждаш.
„Аз съм майка. Аз съм уморена, неспокойна и всичко ме боли. Имам подутини, синини, охлузвания и отпусната кожа.
Аз съм майка. Аз съм създала, отгледала и родила двама прекрасни синове.
Аз съм майка. Аз съм отговорна за животите на две мънички същества всеки ден и всяка нощ, седмица след седмица. И ще бъда отговорна до края на живота ми (ще бъда такава и за бъдещето трето бебче).
Аз съм здравен експерт. Индустрията, която всъщност се занимава с повърхностни неща. С това как изглеждаш, а не с това как се чувстваш. Не с това коя си ти всъщност.
А аз съм майка.
И ти също си майка. И ти си уморена, изтощена, неспокойна, и ти имаш подутини, синини, охлузвания и отпусната кожа.
И ти живееш в свят, който те преценява по начина, по който изглеждаш. А не по начина, по който се чувстваш. Не спрямо това коя си и какво си пожертвала... и продължаваш да жертваш.
А ти си красива, ти си невероятна, ти си майка.
И ти живееш в общество, което ти натрапва снимки на жени, които са родили и просто ей така са си върнали предишната фигура – браво на тях (наистина, това е невероятно, Кейт Мидълтън, ти си невероятна!). Но това са толкова редки изключения. Телата на повечето от нас се променят и то драстично. Тази промяна е плашеща, трудна, направо отвратителна и разстройваща, но всъщност е съвсем нормална и естествена. Въпреки че съм квалифициран здравен експерт, аз съм и майка и моето тяло не се върна в предишния си вид „просто ей така”. Забелязвам промяна в медиите, виждам все повече жени, които споделят онази тайна реалност и онези скрити ефекти от раждането върху нашите тела.
Затова искам да се присъединя към това движение. Затова ето го моето истинско тяло след двете ми деца.
На 17 януари 2015 г. в 23.10 ч. родих моя втори син. Много се борих, за да го зачена. Подложих се процедури за асистирана репродукция. Да го износя до края на термина беше неимоверно трудно. Бях съсипана. Тялото ми отказа по толкова много начини, които не можех да си представя преди това. Тези фотографии не разкриват цялата история. Всъщност едва можех да ходя. Раждането беше предизвикано по-рано, защото всеки следващ ден означаваше да се боря за моя и неговия живот. Преди да имам деца участвах в маратони просто за забавление... да, за забавлениe – събуждах се някоя сутрин, намирах състезание и тичах. Но след раждането не можех да отида дори до пощенската кутия, не можех да вдигна 2-годишния ми син.”
НАЗАД
