Роден на днешната дата, но през 1948 г., Жерар Депардийо е един от най-големите френски актьори на нашето съвремие Жерар Депардийо, който неслучайно е наричан истинският наследник на Жан Габен, френски актьор, двукратен носител на наградата Сезар, офицер от Ордена на почетния легион. Той прави своя дебют в киното през 1967 г. Амбицията му да се нареди до великите актьорски имена е голяма. За да усъвършенства таланта си, той посещава уроци по танци. Усилията, които полага, дават резултат и през 1974 г. той играе в първата си комедия. Заради едрия си ръст и грубоват вид, актьорът много често получава възможността да влезе в образа на лошото момче или престъпника. Оттогава до днес е играл в над 140 филма. Едни от най-известните са „Венсан, Франсоа, Пол и другите“, „Кажете ѝ, че я обичам“, „Инспекторът глупак“, „Дантон", „Тартюф", „Жан дьо Флорет", „Под слънцето на сатаната", „Сирано дьо Бержерак", „Баща ми е върхът", „Полковник Шабер", „Желязната маска", „Граф Монте Кристо", „Астерикс и Обеликс срещу Цезар", „Клетниците", „102 далматинци", „Нелоялна конкуренция", „Дъщерята на мускетаря", „Едит Пиаф: Животът в розово", „Животът на Пи“. По повод неговия 68-ми рожден ден подбрахме някои от най-запомнящите се негови изказвания:
Масите са глупави, само личността е прекрасна.
Моята работа е свързана с необходимостта да обичам живота във всичките му проявления.
С никоя от трите жени, които ми родиха деца, не успях да създам истинско семейство. Не ми харесва идеята за семейство. Семейството е отвратително, то убива свободата, убива желанията, убива мечтите, това е една лъжа. Много прилича на кадрите от телевизията, които мамят зрителя. Самата идея за семейство е лъжа. То претендира за истина, изглежда като такава, но пропъжда същността ти и я ликвидира. Семейството е една гадория, това е филоксерата на живота, гъба, която погубва всичко.
Отношенията между актьора и режисьора прилича на любовна история между мъже и жени. Е, понякога трябва да бъда жена.
Разкош, е тогава когато зависиш само от себе си.
Обичам да се смея!
Израснах на улицата и точно там се научих да чета и да пиша, а не в училище. Улицата не прощава нищо, трябва да вярваш в добрата си съдба и да разчиташ единствено на себе си.
Виното за мен - това е народа. Ето, например, арменското вино за мен - това са арменците.
Все ми е едно, не съм тук, за да съдя кое е истинско и кое – фалшиво. Само се опитвам да обясня как аз усещам нещата, как нося в себе си онези, за които казват, че са изчезнали завинаги.
Истинския разкош се състои в това, да бъдеш свободен. Разкоша не е модна чанта.
Готов съм да умра за Русия, понеже хората тук са по-силни; аз съвсем не искам да умра, като глупак, в днешна Франция.
Изобщо не ми пука какво ще говорят за мен
Руските жени са много добри, а френските - много сложни.
Когато ми е скучно, аз пия.
Исках да дам на децата си свобода, с каквато и аз самият разполагах, но смятам, че за тях е било много тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в хвърляне на предизвикателства към порядъчните хора, като им показваше неща, които не искаха да виждат, и им говореше за неща, за които не искаха да чуват... А на всичкото отгоре съм приятел на диктатори, защото съм вечерял с Фидел Кастро и съм бил поканен на прием при Путин. И двамата са ми приятели, така е. И какво от това? Ужасяващото е, че тези хора не са разбрали нищо. Истината е, че не съм се променил нито на йота, откакто бях на дванайсет. Продължавам да живея по същия начин, сприятелявам се с когото си искам, само че това се отразява зле на децата ми.
Егоизмът е само начин да бъдете спокойни. Ако вие сте свободни, вие не трябва да бъдете егоист.
Загърбил съм всичко, принадлежащо на миналото, живея в настоящето, за мига.
НАЗАД
