X

Животът на една проститутка

от в 10:40 на 02.02.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Животът на една проститутка

Животът на една проститутка

Днес ще ви разкажа една по-различна история. Запознах се с нея случайно в залата, в която тренирам и дълго време не знаех какво работи. След месеци на нормални разговори, момичето, което ще нарека Стела, започна да ми споделя интересни неща за себе си. Как се оправяла сама в живота и тем подобни неща. Веднъж я поканих да излезем на бар и да поговорим повече.

Отидохме в заведение, в което може да срещнеш едни и същи физиономии – наконтени и „прехапани“ с кифленско излъчване и тъпи маниери.

Стела е съвсем нормално момиче с дълга тъмноруса коса, големи и влажни очи и без много усилие и фон дьо тен изглежда зашеметяващо спрямо другите посетителки в заведението. Когато размениш няколко приказки със Стела, разбираш, че е много мила и скромна – не се смее с глас, не се озърта по масите за някой „прасчо“, а разговаря с теб и те кара да се чувстваш в приятелска компания.

Започнахме си разговорите съвсем нормално със стандартните разкази, откъде идвам, с какво се занимавам и т.н. Разказах ѝ доста неща за мен, а тя гледаше и се усмихваше, явно с голям интерес от житейските ми случки.

Когато попитах Стела с какво се занимава, тя се смути и усмивката ѝ за момент изчезна от лицето. Попитах я дали всичко е наред и казах, че ако не иска – не е нужно да ми споделя с какво се занимава.

Стела се усмихна и отговори:

– Знаеш ли, всъщност ще ти споделя, защото не се познаваме много добре, нямаме общи приятели, а и мисля, че няма да злоупотребиш!

Аз съм проститутка!

Аз се усмихнах и леко стъписах, но измрънках нещо от сорта на:

– Майтапиш ме, нали?

Тогава тя се усмихна още повече и започна да ми разказва историята си, а аз слушах – и все едно преживявах дните ѝ.

Стела започна историята си така:

„ Бях на 17….

Бях във Видин и учих последна година. Имах страшно много приятели и приятелки. Излизахме и се забавлявахме постоянно - беше прекрасно!

Малко преди рождения ми ден баща ми почина в инцидент и трябваше да започна да помагам на майка ми, защото работеше за малка заплата и едвам свързвахме двата края. Брат ми беше на 9 години и страшно много се затвори в себе си… беше ужасно!

Дойде балът ми и без никакво желание за празнуване го пропуснах. Трябваше да работя.

Всичко ми беше все тая. Липсата на пари, уморителните смени в хранителните стоки си казваха своето. Бях на 18, а живота ми беше като на жена на 40 години.

Моя приятелка ми каза, че в заведението, в което работи търсят момичета за дневни смени, като понякога заместват някой от нощните. Заведението беше клуб със 50-100 места, който рядко се пълнеше. Парите си струваха, а и не разнасях постоянно кашони като в магазина.

Работих доста усърдно и шефовете виждаха това. След няколко месеца ми вдигнаха и заплатата и бях супер доволна.

Появи се Иван, бивш борец – изключително арогантен и груб с хората. Когато се напиваше, идваше с приятели и се довършваха в бара. Шмъркаха и пиеха до блокаж.

Изпитвах едно неприятно усещане, когато Иван беше покрай мен или трябваше да обслужвам масите им. В интерес на истината с мен никога не си позволяваше да се държи грубо и да ме бъзика или да прави разни подмятания – същото важеше и за неговите приятели, но все пак ме дразнеше.

Една вечер дойде компания пияни момчета от близко село. Пиеха и викаха, а в един момент стана страшно, когато започнаха да се закачат с колежката ми и някакво момиче, което беше с приятеля си. След още малко и Иван дойде с компания, точно в момент, когато един от пияните ме убеждаваше, че тази вечер съм негова.

Още от вратата Иван се извика:

– Ей бастун, що закачаш мацката ми бе? - А онзи все едно не го чу и продължи да ме уговаря. Иван дойде и го хвана за врата.

– Ти чуваш ли бе, мишка? Кой ти каза, че може да закачаш моята мацка?

Онзи не се смути и след малко се сбиха… беше гадно!

Тогава единствено мислех за грубия Иван, който до момента не ме бе наричал дори и с „хей ти“.

Мина се известно време и Иван се промени към мен, стана романтичен и любезен, започнахме дори да се виждаме. Лека полека взех да свиквам с него и най-вече това, че се чувствах закриляна като от баща ми. Започнахме да правим и секс и всичко беше нормално. Един ден в заведението влезе мой бивш съученик. При първия му поглед той се зарадва и скочи към мен и каза нещо от сорта на „Хеей, какво става с теб, защо не дойде на бала“, прегърнахме се и се целунахме по бузите. Точно в този момент Иван влезе, погледна ме за 2 минути и излезе видимо нервен. Съученикът ми каза, че по-добре да си върви и ми се извини за това, че ми се е зарадвал така и седнаха някъде из заведението.

От този момент натам Иван започна ужасно много да ме ревнува. Ревнуваше ме от шефовете ми, от клиентите… от всички мъже покрай мен. Дори не разбираше, че досега съм била единствено и само с него.

Една вечер бяха излезли да гледат някакъв мач и дойдоха пияни в бара. Аз замествах колежката ми и бях след две мои смени… бях смазана от работа! Обслужвах някаква компания, когато Иван дойде и ме стисна за ръката, изкрещя пред всички… "Ти си долна курва". Скрих се отзад в кухнята и плаках страшно много.

Опитах се да не се виждам с него, защото много ме нарани държанието му. След онази вечер Иван се промени много към мен… започна да ме заплашва и постоянно да ме притиска с някакви намеци.

Връщах се от нощна смяна, когато до мен спря кола и излязоха двама от вътре. Вкараха ме в колата, а вътре беше Иван с още някакъв. След 30 минути светът ми се преобърна… Иван прави секс с мен, а приятелите му гледаха и се смееха. Молех се само да не ме ползват и те… Удряше ме и крещеше постоянно нещо от сорта на: „Ти си скапана курва, животът ти вече е само мой, щом искаш с други мъже... ще ме запомниш много добре“

Припаднала съм и когато се свестих, бях в непозната кола с жена и мъж… жената беше до мен и каза нещо от сорта, че всичко ще е наред.

Събудих се може би на другия ден, тялото ме болеше, исках да изтържа кожата си от него и светът ми се въртеше. Нямах документи, чанта, телефон – нищо! Не спирах да плача и не можех да повярвам, че нещо подобно ми се случваше.

Разбрах, че съм в София в някакъв краен квартал, когато влезе едър мъж с много широки рамене и тесен ханш и ми каза:

- Как си красавице?

– Не съм добре! – отвърнах аз. И защо съм тук?

- Един твой приятел те изпрати да поработиш малко при мен, защото си била много разглезена! – отговори той.

- После ще дойде Сиска, да ти обясни някои неща.

Тресна вратата и излезе. След някакво време дойде Сиска….. леко пълничка с перхидролено руса коса и много тежък грим. Дъвчеше дъвка и постоянно мляскаше, докато говореше.

- Ти ли си новата? Тря‘а ти обясня някои неща.

- Шефът каза да поемаш новите клиенти, защото нямал време да те успокоява.

- Какви клиенти? Какво ще правя? Моля те, дай ми телефон да се обадя на майка ми…

Сиска се изсмя грубо.

– Тая пък, не знаеш ли, че вече бачкаш за шефа... Ще обслужваш клиенти, а те ще си плащат.

Още помня думите ѝ в главата си. Всичко беше ужасно. Пращаха ме при разни гадни чичковци. Боят и грубото отношение беше неразделна част от ежедневието ми.

Не бях чувала майка ми от месеци и не знаех къде се намирам. Няколко пъти се опитвах да избягам, но отново ме спукваха от бой.

Алекс, животът ми беше ужасен! Ужасен!

Времето минаваше и нищо не се случваше, докато не срещнах един мъж, клиент, който се оказа, че си поръчва момичета единствено да говори с тях. Бил завършил в Англия и имал добър бизнес, беше някъде към 40-годишен и ми сподели, че понякога вика някое от по-младите момичета, за да си говори с тях. Каза, че го прави, защото не го познават, не го натоварват, плаща си за услуга, която един е готов да предостави, друг е готов да плати. Странен човек, но беше сравнително мил и разбран. Разказвах му, че много момичета работят, без да ги насилват, заради липса на възможности, ранни буйни страсти или забъркване с неподходящи момчета. С две думи – беше пълно с курви, но на проститутките не им даваха винаги възможност за избор.

Разказах му историята ми, а той реагира странно и пожела да се чуе със сутеньора ми. Набра няколко телефона и накрая се свърза – говориха дълго. След като свърши разговора им каза, че тази нощ ще остана при него. Не ме караше да правим секс, не пожела абсолютно нищо от мен, дори спа в другата стая. За първи път от месеци не бях спала така… Сутринта, когато се събудих – видях на леглото телефон, пари, закуска и малко листче – бележка, на която пишеше:

„Животът вече е в твоите ръце. Не се страхувай, бъди силна и продължавай напред“

По-надолу имаше телефон и име на жена.

„Служебният“ ми телефон само за входящи не звънеше и не знаех какво да правя.

След мъничко на вратата се почука и се оказа камериерката. Каза ми, че младият господин си е тръгнал, но я е помолил да ми каже, че е оставил нещо на рецепцията, и че мога да постоя още малко време, но трябва да освободя стаята.

Оправих се бързо и слязох долу. На рецепцията ми дадоха плик, на който пишеше: „ Не отваряй…..“

Напълно шашната не знаех какво да правя. Никой не ме търсеше, никой не искаше нищо от мен. Ставаше следобед, а аз се шляех сама из града… Стисках плика, оставения телефон и тази бележка.

Реших да се обадя. Вдигна ми жена, която пожела да се видим. Направихме си среща и след час вече бях в нейн офис. Млада и красива, оказа се адвокат и след няколко чаши чай ми сподели нейната история.

Разказа ми, че е минала през това, през което и аз. Разказа ми, че мъжът от вечерта е оставил бележка и на нея преди години. Не знае името му, нито подробности за бизнеса му, само че се чуват понякога. Помолил я е сутринта, ако се обадя, да направи няколко неща за мен – да ми разкаже!

- Отвори плика! – каза тя

Вътре имаше страшно много пари, може би никога не бях виждала толкова.

- Тези пари ги остави при мен, аз ще ги предам на сутеньора ти!

За момент се стреснах, защото не разбрах какво става. Оказа се, че това е откупа ми. Жената ми каза, че независимо дали с пари или без е трябвало да потърся помощ от някой. Че трябва да започна наново и да градя живота си така, както искам. След известно време разбрах, че всичко е уредено, а аз започнах работа в кантората.

Чувствах се ужасно длъжна и виновна, че не заслужавах свободата си. Трябваше да направя нещо! Бележката с надпис…. „Животът е в твоите ръце…“… ми беше постоянно в главата.“

– Чувствах, че трябва да направя нещо, Алекс!

Съдбата ми даде шанс да избера. Някой ми подаде ръка и ми вдъхна надежда, че има добри хора.

Ето сега уча магистратура – “Наказателно право“, завърших и Академията на МВР. Вече съм щастлива и държа живота си в ръце. Вярвам, че много момичета имат нужда от помощ и ще направя всичко възможно да им помогна. До ден днешен не зная каква сума се плати за мен, но разбрах, че живота е низ от добри и лоши моменти. Когато някой ти подаде ръка, трябва да се изправиш и да се бориш, трябва да вярваш в доброто на хората и най-вече да градиш живота си. Можех да избера да съм курва, можеше да отворя плика с пари, да избягам и да ги изхарча, докато не ме хванат. Има много институции и не всички са корумпирани, в помощ на жени, деца и т.н. Не всички работят в България, но има шанс…имаме шанс, ако бъдем добри и помагаме на хората, ако не се затваряме в себе си и подаваме ръка на хората, около нас.

Запомни, Алекс –„ Животът е в твоите ръце. Не се страхувай, бъди силен и продължавай напред“

Така приключи разговорът ми със Стела – проститутка, полицай и бъдещ адвокат.

Тази история разбира се не е истинска… написах я, за да ви накарам малко да се замислите, за ценностите в живота и затова, че има хора, на които наистина им е трудно понякога.

„Животът е в твоите ръце. Не се страхувай, бъди силен и продължавай напред“

Автор: Александър Евтимов

Публикуваме текста с разрешението на автора. Още негови текстове може да откриете в личния му блог: http://www.aevtimov.com/



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.