Някои жени на средна възраст, които са били омъжени, но бракът им е завършил с развод или смърт на съпруга им, се примиряват да живеят без любов до края на живота си. Често казват: „Имах единствената голяма любов в живота си и това е всичко, което получих“.

След като веднъж са били със сродна душа, тези хора чувстват, че една голяма любов е всичко, на което имат право.

Този начин на мислене е тъжен и елиминира възможността да намерите отново любовта. Много хора я намират от втория или третия път. Идеята за сродните души обаче не позволява на някои хора дори да обмислят подобна възможност.