Героят на Крис Прат се опитва по всякакъв начин да е трагичен и може би, благодарение на чара на самия актьор, в началото е наистина трудно за зрителя да се бори с желанието да му съчувства. Но ако все пак погледнете трезво на нещата, то Джим Престън е истински злодей.

Морално съмнителното решение да събуди Аврора е продиктувано от собствения му егоизъм. Казано направо, с решението си той буквално я лишава от бъдеще и я обрече на дълги години мъки с него. Действията на Джим са просто неетични и по-типични за истински антигерой. Може би, ако оригиналният, много по-тъмен край беше останал във филма, тогава това щеше да е възможно най-очевидно.