Сиприен Версо е глациолог и астробиолог и в момента работи на най-отдалечената научнa база в света - станцията Конкордия в Антарктика. Дори и Международната космическа станция, на 400 километра над Земята, е по-близо до цивилизацията от това място, край ледовете на нашия най-изолиран и негостоприемен континент.

Когато не е зает да събира мостри и да прави проучвания за климата в миналото, Сиприен поддържа блог, за да сподели своите преживявания в тази среда на крайностите. Безспорно има трудностите при извършването на нещата, които всички приемаме за даденост. Астробиологът и малка група учени са сами в базата в дълбините на антарктическата зима, където дори и бактериите не могат да оцелеят. "Девет месеца в годината, през зимата, тя не може да бъде достигната", каза Сиприен. "Толкова е студено, че превозните средства не могат да се движат. В момента сме 13 души: техници, учени, готвач и лекар."

Липсата на кислород и пейзажът наоколо карат учените да се чувстват все живеят на друга планета.

"Това е най-студената зона на Земята, като през зимата температурите достигат -80°C", обяснява той. "Видяхме Слънцето отново през август след 3 месеца, без дори да преминава хоризонта. Въздухът е изключително сух и беден на кислород."

"Въпреки всичко това, Конкордия е изключително привлекателна за изследователи от различни области като астрономията, човешката физиология (Европейската космическа агенция я използва, за да изучи човешката адаптация към условията, които много приличат на бъдещите условия на Луната или на база на Марс), глациология, атмосферни науки и геофизика."

Сиприен и работата на неговите колеги учени са жизненоважни, тъй като те разкриват как климатът се е променил в миналото и дават представа за евентуални промени в бъдеще. "Изследванията, направени тук, дават безценна информация за изменението на климата", казва той. "Благодарение на проекта EPICA, който се провежда тук, знаем, че нивата на парниковите газове, и по-специално въглеродният диоксид и метанът никога не са били толкова високи през последните 800 000 години."

За да се забавлява, Сиприен решава да излезе навън и да се опита да "сготви", като прави снимки на различни видове храни в дълбокия мраз. Разбира се, това е просто игра, но снимките му ярко илюстрират вледеняващия студ в Антарктида. "Прясната храна ни свърши по-рано през зимата (тъй като нямаме доставки на свежа храна от началото на февруари до началото на ноември), така че ядем главно замразена такава: при положение, че температурите никога не са положителни, я съхраняваме в контейнери навън."

Е, готова ли си да видиш наистина невероятните му снимки?