Във време,в което повечето хора имаха единствено домашен телефон, беше доста трудно да се чуеш с приятелите си просто ей така. Никога не знаеш дали те ще са си у дома и дори взаимно да се опитвате да се свържете, шансът да не успеете да се намерите точното време, в което и двете страни да са някъде край телефона беше голям.
А моментът на паника, когато искаш да се чуеш с приятел, или по-лошо с гаджето си, и звъниш у тях, а вместо познатия глас чуеш този на съответното родителско тяло?
Ето защо вместо да си звъним или пишем, както правим сега, се уговаряхме предварително кога и къде ще се видим, или просто ходехме на обичайните, популярни за града, в който живеем, места, където знаем, че е най-голям шансът да срещнем приятелите си, ако искаме да се видим с тях.