"Няма да лъжа, че в деня, в който получих диагнозата си, се почувствах изключително засрамена и уплашена. Мислех, че животът ми никога вече няма да бъде нормален и не знаех как да се справя с това. Не знаех как ще реагират семейството и приятелите ми, честно казано някои от тях ще разберат едва когато видят тази снимка. Бях уплашена от уязвимостта, която съпровожда тази болест - много хора не вярват, че страдаш от нея и смятат, че си просто мързелив. Не излизам често с приятелите си и не посещавам редовно семейството си, тъй като непрекъснато ми се спи. Знам, че това ги обижда, но не мога да контролирам състоянието си. Не желая да бъда тежест за никого, но трудно се справям с болестта си..."