Това ще разбие сърцето ви: Историята на 10-годишния Дрейк, който се бори с рака

Ракът е нещо, което не осъзнаваме напълно, освен ако някой наш близък не е бил диагностициран с него. Но е невъзмождо да не изпитате суровата и брутална реалност на болестта, когато видите сърцераздирателната снимка на 10-годишно момче от Тексас САЩ, което сдрада от рак и ефектите от химиотерапията.

Снимката, която наскоро бе споделена във Фейсбук от майка му Джесика, е съпроводена с дълъг коментар, опитващ ежедневната борба с рака. „Това беше тази сутрин, след като отнесох Дрейк в банята“, пише тя. „Да, той е с пелена, защото 75% от времето не може да контролира нуждите си. Той е кожа и кости, защото трябва да го моля да изяде ЕДНО грахче за вечеря или да изпие чаша вода през деня. Това е синът ти да спи до теб през нощта, защото го е страх, че нещо ще се случи и ще бъде сам и под „нещо“ имам прадвид да умре“.

Дрейк бил диагностициран с левкемия през 2012 и през 2016 изглеждало сякаш е спечелил битката, но скоро след това започнал нова борба, този път срещу рака на тестисите. Снимката е споделена над 80 000 пъти, а една Фейсбук страница е създала специална пощенска кутия, в която се събират картички и послания в подкрепа на Дрейк.

Ето и трогателната публикация на майката: 

"За всички, които се борят с рака и химиотерапията. За всички, които преминават през тази ужасна болест. Ще стане истинско - много силно и много бързо. Снимката, която публикувам, е от тази сутрин и преди да проплачете "Защо тя ще споделя негова снимка в пелена, колко несъобразително", е: 1. Не показва повече, отколкото биха показали бански и 2. Защото животът не винаги е политически коректен и красив, а е истински. Животът не е красив, а ракът разрушава човека.

Това беше тази сутрин, след като отнесох Дрейк в банята. Да, той е с пелена, защото 75% от времето не може да контролира нуждите си. Той е кожа и кости, защото трябва да го моля да изяде ЕДНО грахче за вечеря или да изпие чаша вода през деня. Това е синът ти да спи до теб през нощта, защото го е страх, че нещо ще се случи и ще бъде сам и под „нещо“ имам прадвид да умре. Това е да имаш среднощни разговори с 10-годишно, което пита дали ако умре ще иде в Рая и дали ще види татко си там и ще може ли да си говори и играе с него. Това е той, който е прекалено слаб, за да стане от леглото и да върви и трябва да бъде носен или да седи в инвалидна количка. Това е той, който заспива, докато някой му говори, защото е твърде изтощен. Това е той, повръщащ всяко лекарство, което му дам, а коремът му е празен, защото е хапнал само лъжичка кисело мляко, която му дадох с хапчетата. Това е да трябва да приеме 44 хапчета само в рамките на 24 часа. Това е той, който ми казва "Мамо, няма да оцелея". Това е той, който не иска да бъде докосван, защото боли прекалено силно и заради това трябва да взима морфин, за да преживее деня. Това е той, който ми казва, че е уплашен, защото мисли, че няма да види 11-ия си рожедн ден. Това е той и аз, която му казвам, че ще продължа да се боря за него, дори когато той не може. Това сме той и аз и нашият свят.

Това е той - Дрейк... целият ми свят. От момента, в който разбрах, че съм бременна до края на дните ми, той е моята причина за живот. Той е моята усмивка, моята любов, моят пулс. Но той е и сълзите ми, болката в сърцето ми, скръбта ми. Той е моят живот".