„Следващото нещо, което си спомням, беше, че имах с железен бял дроб“, казва Пол. След като бил диагностициран с полиомиелит, Александър бил поставен в специалнта машина, за да му помогне с дишането. Нещото, което не знаел обаче, било че ще разчита на машината до края на живота си. Пол можел да движи само главата, врата и устата си, което правило живота и образованието му много по-трудни. През първите 18 месеца, прекарани в болницата, той взел решението никога да не се предава и да живее пълноценно, както всички останали.