Остави ме най-после сама...


Остави ме най-после сама!

Цял ден вървиш след мене –

Когато мълча и когато говоря,

По улицата и у дома,

От мига на събуждането

До мига на съня…

Усещам те, без да те виждам.

Знам какво ми казваш,

Макар че не чувам гласа ти.

Ще избягам от теб!

Да остана най-после сама –

Без твоите ръце в ръцете ми,

Без твоите очи в очите ми,

Без твоята душа – в моята;

Тогава ще си поема дъх,

Ще спусна клепачи –

Да си почина най-сетне от теб,

Дето цял ден вървиш по петите ми…

А когато отворя очи,

Най-напред ще попитам:

“Къде си? Не ме оставяй сама!”


Станка Пенчева