X

10 неща, които си мислиш, преди да ти дойде

от в 15:30 на 27.10.2015 в Всичко за теб


10 неща, които си мислиш, преди да ти дойде

10 неща, които си мислиш, преди да ти дойде

Дните преди началото на месечния цикъл обикновено са истинско предизвикателство за тялото, ума и душата на всяка жена. В този период съзнанието ражда мисли и идеи от особено специфичен характер, за които мъжката част от човечество би могла само плахо да предполага.

Любопитно е да се спрем на поне десет типични за периода на ПМС хрумвания, които спонтанно връхлитат повечето дами по света като по часовник всеки месец.

"Умирам."

Съвсем нормална мисъл, която те сполетява в навечерието на „онези дни“. Тягостното напрежение в тялото и главата ти и необяснимото отчаяние от живота растат правопропорционално на усещането, че сутиена ти стяга, а коремчето ти се забелязва от абсолютно всички, въпреки коремните преси, с които се мъчиш от месеци. Апатия, тъга, сълзи в очите и предчувствие за апокалипсис – ако са налице, значи всичко с теб е напълно наред.

"Яде ми се баничка… Със сладолед… И чипс."

Или нещо тлъсто веднага! И да е много. Идеята за здравословен хранителен режим и гордостта от волята, която напоследък проявяваш в храненето, отстъпват на неистовия стремеж да вкусиш дюнер, от който богато се стича мазно. Не ти пука, че си с червило, което ще се размаже в картофки. Не ти пука дори от гадните три пъпки на брадичката ти, които не успя да замажеш със скъп фон дьо тен. Не ти пука от гореспоменатото коремче и от абсолютно нищо. Искаш храна. Веднага. Иначе нещо лошо предстои…

"Мразя го!"

Чудиш се защо за поред път любимият ти не иска да гледате "Сексът и градът". Гърдите те болят и стигаш до извода, че той е виновен за всичко. Лека-полека мисълта, че го мразиш, нахлува в съзнанието ти, но не я изричаш на глас, защото не е възпитано. Все пак. Започваш да плачеш, той те пита какво се случва, ти му отговаряш, че няма нищо. Той млъква, след което го обвиняваш, че не се интересува от теб и никога не ти обръща внимание, даже не му пука какво ти е. Мисълта, че точно в момента го мразиш достига все по-огромни мащаби в съзнанието ти, защото...

"Той не ме обича истински."

Убедена си, че той е зъл демон, чиято единствена цел е да те използва, дразни и наранява. Скарали сте се малко, а той вместо да ти донесе храна и да ти се извини, прави нещо в телефона си. Сигурно си чати с друга. Коя е тя? Дали е влюбен? Задаваш му въпрос. Отговаря ти, че си пише с Пешо. Лъже! Мразиш го. После той те моли да не му вдигаш скандал, ти казваш, че не го правиш и да не си измисля, защото не е честно. После крещиш пет минути и излизаш с гръм и трясък, след което се връщаш и го питаш защо е толкова груб с теб… След което в крайна сметка му казваш, че го мразиш, и пак си тръгваш.

"Не реви сега, не реви сега, не реви сега…"

O, да. Ще има сълзи. Защо? Не е ясно. Но ще се реве. Публично, позорящо и неадекватно. Вече си приела, че в тези дни емоционалният ти баланс е… Всъщност такъв не съществува. Виждаш снимка на щастливо коте във фейсбук и се сещаш за котката на баба ти, която почина пред 15 години на село. После за детството, което никога няма да се върне и накрая - за края на света. Съвсем "логични" асоциации. Докато се усетиш, вече ревеш. И то винаги в най-неподходящия момент. Ако може пред хора, ако са и непознати – идеално. Ходи им обясни, че не си виновна ти, а яйчниците ти…

"Дебела ли съм или само ми се струва?"

Преди една седмица беше в същата рокля и всичко изглеждаше наред, а сега имаш чувството, че отвсякъде ти стърчат сланини, паласки и дебелини. Обяснение няма. Питаш сто човека как изглеждаш, всички одобряват визията ти, което те кара да си мислиш, че има таен заговор срещу теб и всъщност никой не ти казва истината и не те обича истински под това небе. Съответно започваш да плачеш. Отново. Молейки се всичко това да приключи по-скоро и отново да бъдеш същия човек или поне онзи, който си в 2 две от четирите седмици на месеца.

"Де да стърчаха така цял месец…"

Да изживяваш ПМС си има и положителни страни. И те са цели две. В горната част на тялото ти. Мъжът ти е супер щастлив, когато види как деколтето ти изведнъж придобива различна, някак си по-„напращяла“ визия. И то без разни сутиени, подплънки, банели и чудеса. Напълно натурално. Изцяло хормонално. Леко болезнено. Е, да, придружено и с вече споменатото коремче и общо усещане за дебелина и апокалипсис, но на кой му дреме... 

"Дано не ми дойде точно сега…"

Вселената следва някаква своя си зловеща логика, когато става дума за месечен цикъл и важни събития. Обикновено двете съвпадат. Първа романтична нощ с новия любим? Мечтай си. Точно сега е време да ти дойде. Дори не можеш да си облечеш любимата бяла рокля, камо ли нещо друго да си позволиш. Вземи тези широки дънки и отивай. Важно служебно събитие, което трябва да организираш? Ходене на море? На планина може би? Сватба? Всичко това сякаш винаги се случва точно, когато искаш просто да лежиш и да мразиш тихо света. Защо е толкова трудно?

"Искам да ми дойде точно сега!"

Да. Искаш, ама няма. Ще ти закъснее с три дни, за да съвпадне с дълго планираната почивка за рождения ти ден. Ако това не се случи, вселенската логика от горния абзац ще бъде нарушена. Което е почти невъзможно. Тоест, очаквай още три дни тъга и притеснение, похарчи 50 лева за тестове за бременност ей така – без никаква логическа причина - и чак тогава, евентуално, точно в най-неподходящия момент, очаквай включване.

"Всичко е под контрол!"

Тази мисъл навярно съпътства всяка една от горните. Тъй като все пак е нужно да функционираш някак, независимо какво се случва с организма и психиката ти точно в този настоящ момент. Необходимо е и да си внушиш, че не всичко е изгубено. Проблясъци надежда за едно по-светло бъдеще те озаряват, когато тази мисъл преминава като мантра през съзнанието ти. Остава само да проявиш търпение, да очакваш такова и от околните и просто да живееш живота си на жена. Защото в крайна сметка това си струва целия този екшън. И е повече от прекрасно.



Теми   пмс

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.