Щастие. Това е думата, която се чува най-често, щом хората биват питани за това, което искат да постигнат в живота. Любящ партньор, високоплатена работа и безкрайни възможности за пътувания също са сред най-разпространените отговори, въпреки че всички олицетворяват едно единствено нещо – щастието. Обединени от това така търсено щастие, щастливите хора имат много общи неща помежду си. Представяме ви ги сега:
Обичат себе си такива, каквито са
На пръв поглед това може да звучи невероятно егоистично, но това означава, че те просто се чувстват комфортно в собствените си обувки. Те приемат и прегръщат себе си физически, поддържат своите истински черти на характера, независимо от това дали получават одобрение или не, те работят, за да получат най-добрия опит и не се влияят от мнението на другите, които посочват техните слабости и недостатъци.
Виждат връзките като продължение, а не като основа на човешкия опит
Взаимоотношенията, дали приятелски, семейни или романтични, са една от най-важните части от човешкия опит. Твърде много от нас обаче, позволят тяхното присъствие и отсъствие да влияе прекалено много върху щастието ни в живота. Щастливите хора са склонни да бъдат напълно задоволени от себе си, да не чувстват липса и да виждат връзките като страхотно продължение на собственото си развитие.
Приемат промяната
Животът е един безкраен урок и щастливите хора са много добре запознати с това. Не само, че те са винаги отворени за промени, но и изслушват различните предложения, уважават и разглеждат всички становища, приемат критиката конструктивно, не обидно.
Празнуват, а не сравняват постиженията на другите със своите
Ревността е убиец. Всички сме способни да осъществим всичко в този живот и сме единствените, които могат да намерят ключа към постигането му. Вместо да наблюдаваме и да се сравняваме с тези, които са го направили, можем да открием щастието, като отпразнуваме и използваме за мотивация постиженията на другите.
Никога не влизат в ролята на жертва
Всички сме били наричани „жертви” за определени неща в живота. Дали заради неочаквана раздяла, уволнение от работа или нещо изключително сериозно като домашното насилие, всеки е чувал това определение по свой адрес. Щастливите хора са тези, които избират да не живеят по този начин. Те позволяват на това „прозвище” да ги направи по-силни и не правят път на слабостта или на неща, които ги карат да изглеждат така, сякаш търсят съчувствие.
Те живеят в настоящето
Колкото и забавни да са спомените от миналото, и колкото и страхотни да са фантазиите за бъдещето, нищо не може да се осъществи веднага, ако не се случи в настоящето. Щастливите хора го знаят много добре. Те не само го правят, но и го използват като мотивация, за да се възползват максимално от него. Настоящето може да бъде много удобно за спокойно преценяване на всеки момент, което изисква да бъдеш тук и да не мислиш за предстоящи проблеми в бъдещето.
Вярват, че всичко се случва с причина
Това лесно може да се свърже с избора да не си жертва, но щастливите хора са склонни да се доверяват на процеса и съществуването на всичко в живота си. Те знаят, че нищо никога не е прекалено трудно и избират да приемат това, което животът им поднася, вместо да треперят при вида му.
Не позволяват на парите да диктуват живота им
Никой не отрича, че в този свят и в тази действителност всички се нуждаем от пари, за да съществуваме. Много от нас прекарват по-голямата част от живота си, правейки неща, които ни помагат да спечелим пари. Щастливите хора обаче, не позволяват на парите да диктуват живота им. Те взимат добре обмислени решения, съобразени с възможностите им, но никога няма да позволят на парите да: А) ги възпрепятстват от т.нар. рискова страст, Б) бъдат фактор, виновен за това, че са нещастни, В) се оплакват колко малко имат.
Търсят решенията
Една от най-мощните реализации на истински щастливия човек често ще се основава на твърдението „промяната започва отвътре”. Има хиляди книги, мантри, техники и практики, които могат да ни помогнат да намерим решение на много неща в живота, но всички те изискват едно нещо, за да функционират напълно – съзнанието, което да ги подкрепя.
НАЗАД
